Бори се срещу бедността, не срещу хората!

Ромите могат да се интегрират успешно. Показват го хора в Берлин, които не се интересуват от актуалната медийна истерия в Германия и доказват, че и „мигрантите по бедност“ имат шанс, ако им се даде такъв, пише Дойче веле.

В Германия има роми от България и Румъния, които преживяват от просия и престъпност. Тъкмо те будят най-силните емоции на отрицание сред местното население и сред някои политици от християндемократическия лагер. Твърде много хора обаче забравят, че и тези роми могат успешно да бъдат интегрирани в обществото. Консултантското бюро на неправителствената организация „Югоизточна Европа“ помага на онези от тях, които живеят по паркинги, в каравани или разнебитени бараки. Предлага им и образователни програми.

„Някои от тях ще получат професионална квалификация, а може да стигнат и до университета. Всичко е възможно, стига да им се даде шанс“, казва гордо Босилка Шедлих, ръководител на организацията. Тогава младежите ще се присъединят към групата на образованите роми, работещи като лекари, инженери или учители.

И в Германия има добре интегрирани роми с висше образование от България и Румъния. Хора, които Шедлих с радост представя като положителен пример, за да се противопостави на предразсъдъците сред обществото и политиците: „Много от тях обаче не желаят да признаят, че са роми“, казва тя и дава примар с познат лекар в луксозен квартал на Берлин. Той крие ромския си произход, защото се страхува, че берлинските му пациенти ще избягват кабинета му. „За съжаление расизмът в Германия също се среща“, казва Шедлих.

От съборетина до престижен проект

Всички журналисти, които търсят „положителни примери“ за интеграция на източноевропейските роми неизбежно се сблъскват и с проекта на Бенямин Маркс в берлинския квартал Нойкьолн. Маркс с удоволствие разказва историята. През 2011 година, като ръководител на жилищен проект на католическата общност в Аахен, трябвало да направи експертиза на един „проблемен блок“ в Берлин, в който живеели много роми.

Гледката била ужасяваща: в задния двор на порутената сграда се трупали планини боклук, а децата играели сред гонещите се плъхове. Бенямин Маркс купил сградата и започнал да я ремонтира. След това къщата била кръстена на името на Арнолд Фортюн – пастор, който по времето на Втората световна война спасявал роми от концлагерите.

Вътрешният двор на сградата междувременно има спретнат вид. По рано тук е било сметище. Художници от квартал Нойкьолн са изрисували външните стени. Санирането на 137-те жилища е процес, който продължава и днес. Когато някое семейство се изнесе, жилището веднага се ремонтира. А списъкът на чакащите е дълъг. За последното жилище са се записали 100 кандидати. Интересът е голям, защото наемите са поносими.

Бенямин Маркс обаче не приема нови ромски семейства, за да не се превръща сградата в гето. Той е убеден, че проблемите на миграцията по бедност могат да бъдат решени само ако не се допуска струпването на проблемните групи на едно място: „Трябва да се борим срещу бедността, а не срещу хората“, допълва той.

Скромно социално издигане

Ана-Мария Бергер споделя мнението на Маркс. Социалната работничка е дошла в Берлин преди няколко години от Румъния. Тя преподава немски на ромите от „Арнолд Фортюн“, помага им да кандидатстват за работа. Домоуправителят е назначил 12 роми, за да поддържат чистота на блока и вътрешния двор. Останалите работят като чистачи в супермаркети и киносалони, или в строителството.

Някои от по-младите роми през последно време са станали дори помощник-продавачи в търговската мрежа. А това означава и известно социално издигане. Това е важно за повечето жители на блока „Арнолд Фортюн, защото им дава пример за подражание. „За някои тази сграда е трън, от който искат да се отърват час по-скоро“, казва Бенямин Маркс, визирайки някои консервативни политици в Германия и отношението им към „мигрантите по бедност“. „За останалите – този блок е късче надежда“, казва той.