Безмерните претенции на Ердоган

След корупционния скандал, разтърсил властта му, турският премиер Еродаган навсякъде вижда заговори: виновник е първо завистливият Запад, сега пък и турското правосъдие. То вършело, според него, коварен преврат, пише Дойче веле.

„В Турция е налице опит за съдебен преврат, но ние решително ще се противопоставим на целия този заговор, който цели да разруши бъдещето и стабилността на страната ни“, заяви тези дни по повод разследвания за корупция в близкото му обкръжение Реджеп Тайип Ердоган на среща с интелекуталци, писатели и журналисти в Истанбул. Това било опит за „предумишлено покушение над народната воля“, каза той.

Само месеци преди местните избори ислямско-консервативното правителство на Ердоган е конфронтирано с безпрецедентен корупционен скандал. В хода на разследванията по обвинения в корупция бяха задържани мнозина, сред тях и синовете на трима министри. Всичко това накара Ердоган да направи сериозни промени в кабинета си. Същевременно той продължава да твърди, че правителството е жертва на заговор за дестабилизиране на Турция.

„Държавата, това съм аз“

Реджеп Тайип Ердоган явно всичко прозира. Обвиненията в корупция срещу кабинета му са злостна игра, скроена на Запад от завист към просперираща Турция, поучава сънародниците си премиерът. Правителството му обаче е непоколебимо и се уповава на Бог. Ердоган не съобщава обаче дали именно Бог е скрил в кутии четирите и половина милина долара, намерени при задържаните. Разбира се, съвсем не единствено Ердоган се позовава на Бог. Противникът му в борбата за власт, влиятелният проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ, си пожелава Аллах не само да подпали дома на враговете му, а и да спре онези, „които ни слагат прът в колелата и отравят бъдещето ни“. Така поне е записано в уводна статия в един от вестниците на Гюлен.

Един от министрите в турския кабинет бе казал преди време в безмерно ласкателство, че Ердоган бил Божи дар за турската нация. Точно такова обаче е самочувствието на турския премиер – самочувствие на човек, който смята, че държавата, това е той. И няма съмнение, че точно поради авторитарната си политика Ердоган пропуска да види, че неговата съдба не е равнозначна на съдбата на Турция. В първите години на управлението си той беше моторът на модернизацията и обществените промени, в крайна сметка обаче остава само техен рупор.

Информация и власт

Промените в Турция ще продължат, макар самият Ердоган и да не иска да се промени. Защото ако успее да предотврати разцеплението в своята партия и разрива с президента Абдулах Гюл, управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще остане вероятно най-силната политическа партия в страната и след общинските избори през март. Дори и все пак да загуби в тях няколко процента от гласовете или да трябва да преотстъпи на други партии управлението в един или друг по-голям град.

Заслепени от бурните масови протести през лятото на миналата година, мнозина тогава предрекоха края на кабинета. В действителност обаче ПСР още през есента навакса временните загуби и с 45% беше над всички останали партии в барометъра на общественото мнение. За всичко, което става в Турция, са виновни чужди сили, тръбят официалните медии. Много турци вземат това за чиста монета, защото главният им източник на информация са именно послушни на правителството медии.

Атаките на правителството на Ердоган срещу правосъдието не би следвало обаче да ни подвеждат към погрешния извод, че една властолюбива изпълнителна власт се бори срещу една подчиняваща се единствено на правото съдебна власт. Турското правосъдие е на практика непрофесионална и недемократична система, в която „свои хора“ имат както премиерът Ердоган и президентът Гюлен, така и старите кемалисти. Съдиите и прокурорите, които действително служат на правото и закона, са малцинство.