Асът с два ампутирани крака, който шашна нацистите
Има смисъл повечето пилоти на Кралските военновъздушни сили да са суеверни, като се има предвид колко неща могат да се объркат. Но ако уинг омандирът Дъглас Бадер беше суеверен човек, предвид предсказанията, той вероятно нямаше да излети в деня, в който падна. Излитането от КВС Тангмиър в Съсекс не е лесно, една от трите му ескадрили се губи над Ламанша, а показателят за скоростта на неговия Спитфайър е повреден.
Неговите ескадрили прекосяват френското крайбрежие на 9 километра и се прокрадват зад дузина немски Месершмит 109, които летят на около 600 метра под тях. Бадер се свързва по радиостанцията с хората си, избира целта си, гмурва се надолу, но пропуска толкова лошо, че има опасност да се забие в земята, което го принуждава да разтресе кормилото, докато Спитфайър се спускаше надолу.
Ядосан и сам, той успява да се издигне на 7,5 километра и се кани да се изкачи още, за да се присъедини към останалата част от отряда си, когато вижда още 6 Месершмита, насочени в другата посока. Този път той е сам и вече по-добрата му преценка му подсказва, че има твърде голяма опасност от престрелка. Но съдбата е на страната на смелите, както се казва, и той все пак се впуска в боя. Бадер успява да свали два от самолетите от небето, но другите се обръщат срещу него. Вместо да се обърне и да бяга, той насочва Спитфайъра между най-предните два противникови самолети, но усеща, че нещо го удря. Носът на самолета му се накланя надолу и Бадер дръпна руля толкова силно, че се чупи в ръцете му. Зад него фюзелажът, опашката и перката са изчезнали. Сега той пада надолу…
Бадер е загуби и двата си крака в предвоенна летателна катастрофа и една от протезите му е заклещила за нещо в самолета, докато пада. Така той се озовава в особената позиция да бъде теглен зад своя Спитфайър, докато самолета лети стремглаво към земята. Кракът му все пак се освобождава и парашутът му се отваря на достатъчна височина, за да се успокои, че няма да умре. След това той се събужда в болница в Сейнт Омер, заобиколен от изумени немски лекари, които никога преди не са виждали пилот с един крак…
Преживяванията на други войници като военнопленници варират от оптимистични до ужасяващи, но за Бадер този период е почти приятен. Особените му физически обстоятелства привличат вниманието на високопоставени нацисти. Те успяват да намерят краката му и след това той е поканен да пие чай с генерал Адолф Галанд и дори да седне в един Месершмит. Обмисля да избяга със самолета – първо ще вечеря и след това ще се прибере при жена си, Телма, може би ще излязат някъде да потанцуват. В крайна сметка обаче се радва, че не го направи, защото това, което не знае, е, че германски офицер със зареден пистолет го държи на мушка.
Най-накрая командир Бадер получава своя шанс да избяга. Той си създава връзки по време на престоя си в Сейнт Омер и се измъква под прикритието на нощта, за да се срещне на сигурно място със Съпротивата на път към безопасността. Планът му обаче се проваля и нацистите незабавно се появяват и го взимат обратно . Той прави всичко възможно да оневини хората, при които е отседнал, но не успява. Немците го откарват обратно в Сейнт Омер и му вземат краката.
Германците не рискуват повече, но дори и без краката си, той се оказва болка за тях. Те го прехвърлят из лагерите с военнопленници след многократни опити за бягство, преди най-накрая да се уморят от него и да го хвърлят, заедно с други многократни бегълци, в непревземаемата крепост в Колдиц, където е освободен от американците през 1945 г.
Неговата история е увековечена в книгата на Пол Брикел от 1954 г. „Достигни небето“, а през 1956 г. е сниман и във филм. За сравнение, следвоенният му живот е идиличен и очарователен. Връща се на работа в петролната индустрия, става рицар през 1976 г. и умира през 1982 г., на 72 -годишна възраст.
