От странни Африкански острови до потънали кораби на Антарктида, тези 11 места са толкова магични, че ще се усъмните, че изобщо се намират на нашата планета.
Остров Сокотра е място с „неземна красота“, изолиран остров на който оцеляват голям брой ендемични растения.
От дървета, които растат наопаки, чак до огромни сталактити, Сокотра изглежда като картина на Салвадор Дали.
През 1998 г. Китайското правителство прекрати изграждането на най-големия увеселителен парк в Пекин, който е изоставен повече от 15 години, след което е разрушен.
Огромният замък и полузавършените реквизити за най-малките, днес изглежда като сцена от филм на ужасите от 1980 година. Този увеселителен парк често е бил използван от местните фермери, които използвали земите за отглеждане на зърнени култури и съхранение на селскостопанска техника.
Бразилската яхта Мар Сам Тешко (Вечно море) потъна на 7 април 2012 г., по време на патрул в Антарктика. Екипажът е спасен, а яхтата остава повече от година 9 метра под водата, до началото на 2013 г., когато беше извадена.
Преди повече от 27 години, ядрения реактор в Чернобил експлодира, отделя огромна маса от радиоактивни частици в атмосферата, които се разнасят из цяла Източна Европа. 50 000 души живеят в Припят до момента на тази ядрена катастрофа.
Днес Припят отразява мрачните снимки на Ленин оставени на училищните пейки и изоставеното виенско колело, оставяйки впечатление на призрачен град.
На пръв поглед, планината Тианзи изглежда като сцена от филма Аватар. Изпълнена с варови колони, които достигат невероятна височина, дори и до ниските облаци, тази планина предлага невероятен не земен пейзаж.
Причината за големият интерес на това езеро и големия брой фотографи, които идват от цял свят е да увековечат тази красота. От езерото стърчат многобройни дървета, които излизат на повърхността на водата като копия.
Езерото е почти 30 метра дълбоко. Водния басейн се е образувал през 1911 година в следствие на земетресение, което предизвикало голямо свличане на земна маса и така оформилата се дупка по средата бързо се напълнила с дъждовна вода. На дължина достига 400 метра.
Ако погледнете черно-бяла фотография от това езеро, може би няма да разбере защо е толкова специално. Заобиколен от пясък и буйна гора, това езеро е характерно с неговият розов цвят.
Много учени доказват, че причината за това явление е голямото количество бактерии, които в състава на високата концентрация на сол създават точно розов цвят.
Въпреки че не изглежда атрактивно за къпане, множество изследвания показват, че този състав няма никакви отрицателни ефекти върху здравето на хората.
През 1950 г., екип от учени се заема с изследването на розовото на цвят езеро. Те се надявали да открият в солените му води особен вид водорасли Dunaliella salina, образуващи червен пигмент и виреещи в други подобни езера в Австралия, например в това край град Есперанс във вътрешността на страната. Но пробите с вода от Хилиър не съдържали такива водорасли.
Пещерите Ваитомо са едни от най-големите природни забележителности в Нова Зеландия.
Открити преди повече от 100 години, пещерите изглеждат като пейзаж от друга планета.
Това място с подземна река за първи път е било изследвано през 1887 г. от вожда на племето маори Тане Тинорау и английския землемер Фред Мейсън. Без да подозират нищо, те тръгнали по течението на реката със сал и се озовали в изумително красива пещера: в пълна тъмнина във водата се отразявали хиляди огънчета. По-късно станало ясно, че светлината идва от личинките на вид комари – арахнокампа луминоса, които виреят само в Нова Зеландия.
Тази бронзова статуя е потопена на дълбочина от 17 метра в Средиземно море. Тя е изваяна от скулптура Гуидо Галети и поставена там през 1954 г., за защита на рибари и водолази. Фигурата изобразява Христос, насочил поглед към небето с разтворени ръце в знак на мир.
Това езеро предлага магическа гледка заради „замразените балони“ – мехурчета, изпълнени с метан, който замръзват на повърхността на езерото.
Това явление, което привлича фотографи от цял свят е предизвикано от растение, което се намира на дъното на езерото.
През 1971 г. съветски геолози са открили нефт на територията на Туркменистан, за което писахме. При разкопките, земята пропаднала, създавайки широк кратер, който изпускал големи количества метан, което представлява потенциална опасност за околните села.
Най-ефективното решение на този проблем било да изгорят отровните газове, когато излязат под високо налягане от земята. Геолозите са предполагали, че пожарът ще изгасне за няколко дни. Но сбъркали.