Подобно на повечето хора в България съм расла в двор със свободни кокошки, които са били клани спорадично, след което са тичали обезглавени наоколо, шуртяла е кръв, а падналите им глави са повтаряли „ко-ко-ко“ в апогея на някакъв, навярно научно обясним, постмортален рефлекс.
Въпреки че се отнася за достоен спорт, колоездене често предлагал и битки, в които основни действащи лица са самите състезатели между себе си и рядко се бият и с публиката.