Преди време събирах старинни ключове и катинари, но честно казано много отдавна не ми е попадало нещо наистина изключително интересно и стойностно. Сега хобито ми е на тема стари фотографии.
Един приятел, също запален по издирването на такива фотографии, казва че сме „фотоархеолози“.
През 90-те в пристанището на Берген, Норвегия, един от нашите моряци се разболя. Транпортираха го веднага за България, а оттам се допълни бройката – на борда се качи един нов матрос, с прякор „Зайко“.
Катеря се до покрива на света. Не, не се катеря в Тибет – в Павлово съм. И етажа е седми. Само дето стъпалата все едно са 7777 и се намират в подножието на Лхаса.