Българските възрожденци, които оставиха ярка следа след себе си

Screenshot_1
Съвременниците му го описват като тих и спокоен човек. В чужбина той има по-различна осанка и го описват като самомнителен и недоверчив. Думата „скъперник“ също се прокрадва от време на време, но предвид щедростта му, тя е по-скоро плод на злите езици, тъй като където има успех, там има и завист. За началото на огромното му богатство се носят множество слухове. Спрягат се теории, че е пиратствал или че е продавал бели робини, но тези факти, също не са доказани. Дори, когато издъхва, неговият дух не е оставен на мира. Твърди се, че понякога нощем призракът на Ненчо обикаля калдъръмените улички на Копривщица. Пътят му започва от гробницата му, разположена в по-високата част на града, в църквата „св. Богородица“ и се спуска надолу, бродейки нашир и длъж. Досущ като в някоя английска легенда се твърди, че духът му не може да намери покой, защото не е напълно изпълнена заветната му дума: „Всичко ще остане на ползу роду!“
Защо духът на Пенчо не е спокоен, можете да разберете тук!
Машинистът забавя ход и механичния глас в мотрисата ясно оповестява „Софийски университет „Св. Климент Охридски““. Две минути по-късно всеки жител или посетител на столицата вече се намира пред централната фасада на първият български университет. Стълбите му са не само чудесен кът за припек и срещи с познати, но и мястото, на което са почетени дарителите на това висше училище – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Статуите на двамата братя са дело на известния скулптор Кирил Шиваров и отдават почит на двама българи, които са имали визия за бъдещето на България. Както е вписано в завещанието на Евлоги: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно!“
Вълнуващата история на Евлоги и Христо Георгиеви може да прочетете тук!
Макар да е един от най-богатите мъже в България през първата половина на ХХ в., за повечето си съграждани г-н Семов е просто „бай Пенчо“. Той е обичан и уважаван от работниците си, които го наричат „голям човек“, защото е един от малкото работодатели, които полагат изключително големи грижи за всичките си подчинени. Семов строи към предприятията си трапезарии и бани, осигурява на служителите си фабричен лекар и инвалидни пенсии и освен всичко останало подпомага материално образованието както на работниците си, така и на техните деца.
Пенчо Семов е известен като българският Рокфелер, но с голямо сърце, което и до днес се помни!
Въпреки че е едва на 14-годишен Петър се включва в Борбата за църковна независимост. Това е период, в който българите в Османската империя се опитват да възстановят Българската православна църква; затова зачестяват сблъсъците с гръцките духовници, които защитават интересите на Цариградската патриаршия. Постепенно българите получават правото да се черкуват на български език и в резултат от националните усилия през 1870 година със султански указ се признава легитимността на Българската екзархия. Петър Винаров през 1865 дейно участва в изгонването на гръцкия владика Синесий Червенски от града.
Това е само малка част от пътя на Винаров, а цялата история може да прочетете тук!
Споделяне
Харесва ми
Споделяне