За Синтерклаас и расизма
Автор: Диана Кошеджийска
Днес всички холандци са възмутени, защото ООН се опитва да им забрани да празнуват ежегодния си детски фестивал. Холандският Свети Никола се отбелязва на 5 декември – той носи малки подаръчета на децата, всички ядат инициалите си под шоколадова форма, тъпчат се с пържено тесто тип бухти и са щастливи. Защо тогава ООН иска да им отнеме това щастие?
Синтерклаас е симпатичен белобрад чичко, снажен и висок. Няма шкембе, но има много пари. И тъй като не харесва климата на страната, половината от времете живее в Испания и кара водни ски. Симпатяга. 5 декември е денят, в който той пристига с кораба си в някой от градовете на холандското крайбрежие (понякога едновременно в няколко). Това е ознаменувано с огромен фестивал – танци, лунапарк, щастие за малки и големи. След това Синтерклаас тръгва на обиколка из страната и раздва всички няколко дена. С него са и помощниците му – всички те носят звучното име Черен Петър. И точно тук ООН се намесва.
Всъщност проблемът не е, че помощниците се казват така, а че оригинално са негри-роби от колониите. Оригинално Свети Никола има 1 помощник, наричан Пит или Питър. Към края на 20 век историята започва да се променя и Черен Петър е представян като роб, освободен от Синтерклаас, но останал с него от благодарност. В търсенето на политическа коректност се появява и новата версия – Петърчо е с черно лице от саждите в комина. Защото той доставя подаръците.
И докато всичко това може да бъде прието с усмивка, то вижте снимка на маскиран Черен Петър – лицето е не просто нацапано със сажди, то е боядисано плътно в черно-кафяво и е повече от очевидно кой и защо олицетворява.
Но по-важният въпрос според мен е не да се забрани един празник, една традиция стартирала още през Средновековието, а да се промени начинът на изобразяване на Zwarte Piet. Само по този начин ще могат да запазят фестивала без да се създава международно напрежение. А защо това не е направено досега? Е, холандците са колониална държава и на тях това не им прави впечатление.
