Умирай трудно (в софийския градски транспорт)

Почти всички типажи сте ги виждали. Може дори и да се познаете в някой от тях.
Ама хайде де, поне за един от списъка си признайте!

Нека започна с мястото или подготовката за качване, на което дружно му викаме „Спирката“:

Наивните:

Хахахах, понякога през спирките транзит минава празен автобус или тролей. Виси там някаква табела на предното стъкло, но кой ти я гледа. Винаги хората, пропуснали замацаните с масло букви „За ГАрАж“ са точно тези, които се готвят за мигновената инвазия. Саблен удар. А пък транспортното средство си продължава по пътя без грам внимание към чакащата на отбивката тълпа. В този момент е много забавно да гледате учудените физиономии на хората. Някои точат врат подир автобуса, други още не вярват, че ги е подминал, а трети шумно псуват.

Мишка в капан:

Обикновено този тип вместо през изхода, излиза…….през входа. Той досега е дремал на седалката и скача като ужилен. Има желание да слезе. А вие кротко се качвате и дори вече сте стъпили здраво на второто стъпало, подобно на астронавт на марсианска базова станция. Успехът ви да се натъпчете е почти гарантиран, но господин Мишка в капан настоява да му отстъпите. Че даже и се налага да слезете обратно на спирката. Напълно естествено е и всички накачурени зад вас да направят същото за да сторят път. Тутакси вие и останалата група агресори сте обвинени за всички първородни грехове. Анатема за вас, чудовища- казва с необичайна за тъпанчето ви интонация господин Мишка в капан. А пък вие сте един главен монстър, монстър, монстър! Ето това сте вие!

Тихата стъпка:

Вие слизате, тя е пред вас. Бавно, напипвайки стълбите, подпирайки се на бастунче. Обаче засега се е подпряла на перилото-дръжка, разделящо вратата на две, единия крак стърчи и се кани да стъпи на горното стъпало. Няма как да я заобиколите, защото от другата половина на вратата вече се качват кръвожадни агресори. Ще се наложи да я изчакате. Чакате, поскръцвайки леко със зъби, защото пък баба-Тихата стъпка не ви е чула, когато сте и предложили да и помогнете. Не вие чула и и предложението да я държите за ръка. Какво да се прави, търпението е единственото ви спасение!

Любопитния:

Бързате да се качите от последната врата, а някой без да вижда това – ви се пречка. Изведнъж, Любопитния вижда нещо интересно на павилиончето и като ястреб се спуска към него.
Но….пътят ви е преграден за секунда-две. Не успявате, защото има и други блъскащи се хора, ама в отсрещния поток. Автобуса отплува. А вие тъжно гледате червените габарити. Поглеждате и с упрек в душата към туткавия любопитко: той е наведен пред ниското прозорче и преговаря с продавача. В крайна сметка, задава още куп въпроси и не си купува нищо. Поглеждате и към електронното табло: вашия автобус идва след 21 минути. Спокойно бе!

Войводата:

Той блъска блокираната задна врата с надеждата да излезе. Да, ама НЕ. Защото вратата е завинтена от шофьора така, че да не се отваря. Вероятно, защото е развалена. Не че водача на автобуса се е сетил да сложи бележка. Ама кой ти гледа, дори и да има бележка голяма метър на метър? Блъскай, блъскай юнашки!

Тутката:

Обикновено това е заболяване на средната възраст, най-вече на представители от слабия пол. Макар, в природата да се срещат и едри екземпляри от силния пол. Характерното е, че и двата вида рядко се возят на метро. Къде точно в чантата им или в скъсаните джобове се намира електронната карта или билета за метрото – никога не е ясно. Естествено, претърсването става в час пик, пред турникета. Вие обикновено бързате, даже закъснявате. На тези екземпляри никога ли няма да им хрумне да се дръпнат настрани, докато трае вътрешния одит? Защо пък, те са сами на този свят. Забрави да ги чакаш. По-добре се премести на съседния турникет, но пък там вече има опашка. От трима, най-малко.
Гардероб: изсипваме се от ескалатора. А той е бил малко по-напред, вече е слязъл от пътеката, но сега като истукан. Гледа като препариран указателните табелки и чете ли, чете. Накъде да тръгне все пак!? Накъде!?

Вратарите:

Тези най-ги обичам: стоят като стриптизьорки по пилоните, обикновено до вратите .Държат кръгова отбрана. Имат остри лакти. Прикриват всички входове и изходи за отстъпление. Едновременно с това, някой нов пътник не си е купил билет и понечва да мине между мен и Вратарите. За да стане това, някой от нас трябва да е тънък, например като вестник. Ама няма такъв. Тия, Вратарите обикновено създават тълпа на равно място. Могат дори и на празно място.

Меломана:

слуша „цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс“. Най-забавно е, когато някъде дълбоко в джоба му звъни телефона. Но, той не чува.Телефона звъни. Продължаваме с Цъкасс- цъкасс- цъкасс.
Освен това, най-благия момент настъпва, когато на следващата спирка се качат три тийнейджърки. Които естествено и неизменно слушат чалга. И цъкасс- цъкасс-цъкасс звучи отдясно на ухото ми, а отляво започваме с чанг рак–ракачан-чанг-рак–ракачан-чанг рак–ракачан-чанг рак-ракачан. Ай сектир!

Моряка:

Той не е стар морски вълк. Но, стабилно стои на краката си и никога не сяда на освободеното под него място. Вълнението на тълпата не му пречи. Устоява на напора на вълните. С което допринася за поддържането на налягането в претъпкания трамвай.

Като се заговорихме за морската тема, да не забравяме и Дядото-сомалийски пират:
Той скача бодро в превозното средство, без значение какво е то. Учудващо за възраста и белите си коси, влиза в оспорван дуел с някой друг бързак. Завзема седалки. Разполага се. Нека видим кой е по-по най. Сомалийски пират гледа и сякаш вика: Who is the boss now?

Мацка с iPhone:

Тя просто пътува. Държи играчката в ръка. При това не слуша музика, не чете, не играе на Angry Birds, не влиза в чатове, не отваря Facebook, не отваря Twitter. Никой не и звъни. И тя не звъни на никой. Не чопли в настройките на айфона. Просто го държи и го показва.

Фалшивия просяк:

Той върви към вас. Наближава. Мирише ужасно. Всички му правят място. Налягането в слепоочието ви става неудържимо. Тълпата ви притиска, никой не иска да се докосне до него. Но, вие сте залостен. Чакате съдбата си. Той иска пари. И най-много се задържа при вас. Надеждата го крепи. Не мога да издържам толкова много без въздух. Най-сложното в този момент е да запазиш своя покер-фейс и да не му даваш надежди. Не трепваш. Той отминава и ти си отдъхваш…..
Има един Фалшив просяк с акордеон, той е ужасно проклет. Защото свири, надува ти главата само за една минута, а после псува подред – никой не му е уважил труда с нито една дребна монета. А миризливия Фалшив просяк съм го виждал на Раковска – как си спира такси, докато аз чакам тролей. Как и каго ще му дам жълти стотинки – точно никога. На този бизнес съм дал пълно ембарго.

А вие се возите в коли и джипове. Будали, пропускате егати купона.

Николай Крижитски