Пролет пукна, ние не
По повод Трети март, някои особено празнични разсъждения от Кристина Цветкова
Пролет пукна, ние не
Времето напоследък все е много хубаво. Слънчево, топло, по обед е истинска пролет. Не пропускам разходката в парка с малкото ми дете. Само дето крака не ми останаха вече! На първата от общо трите здрави пейки в парка седят мъже със замъглени погледи. Разменят бутилка с минерална вода. Казват, че вътре слагали спирт – струва левче в аптеката, но те отрязва светкавично. На втората пейка живее някой за постоянно, а на третата са се побрали половин дузина баби, чийто общ доход стига да се плати една сметка за ток през зимата. Днес обаче са с една по-малко. Станало й лошо на бабата преди ден, заболял я коремът. Не я приели в болницата, нямало места. Докторът и предписал успокоителни и я пратил вкъщи, а тя починала през нощта от перитонит. Ама нищо, викат бабите, на 80 години беше, поживя си. Пък то това живот ли е?
Ако ходенето е здраве, ще живея 100 години, че и без колелото си останах. Хубаво беше и веднага ми го свиха от мазето. Разбиха решетки, вериги и железни врати. Представих си, че Робокоп е винял долу, а то сигурно някой клет ром е бил, но със силен дух. Пък от полицията ми се чудят с кой акъл съм го сложила там. Те, полицаите, и те не си ползвали мазетата, че постоянно ги разбивали.
Понякога се чудя защо, като се огледам наоколо, но много обичам да ми е чисто. Дори мисля да си купя една метличка и да замитам около пейките в парка, че жениците дето трябва да го правят и те се радват на слънцето. Засега обаче сортирам пластмасови, хартиени и стъклени отпадъци. Събирам ги от продуктите, които консумирам и упорито се опитвам да ги изхвърлям разделно. Защо се опитвам ли? Защото още преди да съм стигнала до контейнера за боклук едни хора ме причакват и аз им ги давам направо в ръцете. Тези хора са всякакви – мъже, жени, българи, роми, млади и стари. Те ровят по кофите, както се казва. Така преживяват, но станаха толкова много, че кофите са под обсада и аз затова директно ги снабдявам, при това с разделен боклук. Все пак в Европейския съюз сме, нищо че от там не ни харесват много. Пък и какво ли да ни харесат?
Спомням си, че някой някъде измерва индекс на щастието и според него сме на дъното. Буквално. След нас се нареждат само няколко държави в Африка, където хората наистина умират от глад. Тук все още има какво да се открие в контейнера.
