Ето го и него, сезонът на липите. Вървиш си из града и навсякъде мирише на липов цвят. Едни го харесват и му се наслаждават, други не спират да кихат и нямат търпение този период да се махне най-накрая, трети жънат ли жънат.
Добре де, 100-годишна мечка четеше книга с очила! Защото в най-стария немски град Триер най-хубавото, което може да ти се случи на закрито, е Музеят с главно М – този на играчките
Един от големите недостатъци на колективното мислене у нас е представата му за политическите партии. Обществото живее с убеждението, че ги познава, а всъщност изобщо не е така. Спрете случаен човек на улицата, накарайте го да ви изреди българските партии и той ще започне: „Ами, БСП, които са социалисти. После ГЕРБ. Те пък са десните. Има и някакви други десни, но не мога да се сетя как се казват към днешна дата. След това имаме ДПС, които са турците, и АТАКА, които са националистите, но в момента са заедно с турците. Имаше и една много весела партия – РЗС, обаче сега май са я прекръстили на ББЦ и са сменили фронтмена.“ Най-вероятно така ще отговори случайно спреният човек и дълбоко ще сгреши. Ще повтори грешката на общественото мнение, което също смята, че партиите са тези плюс още няколко там по терена. Всъщност и случайният човек, и общественото мнение се заблуждават. Партиите в България съвсем не са тези.
Автор: Хелън Декстър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg
След историята на Сара Лампърт за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Хелън Декстър за
Хелън Декстър израства в България. Родителитеѝ пристигат в страната за пръв път през 1955 г., след като подписват двугодишен договор да работят като учители по английски език. В крайна сметка остават 11 години.
Това беше времето, когато бях трети курс студент и още ходех доста запалено по мачове, главно в София. Но жребият за Европа беше леко „благосклонен“ спрямо любимият ми ЦСКА и ни се падна Милан