Мислех днес нищо да не пиша. Но едно-две нещица ме провокираха. Затова само ще напомня библейското: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък.”
Ако наистина някъде в България преходът е приключил, то това е в цените. Там цари пълна свобода и ред. Всичко е пределно ясно, няма връщане назад. Движението е само напред и нагоре.
Поводът: Учениците в 9-и клас ще бъдат учени как да изграждат висок морален дух за понасяне на тежки лишения при кризи и военни конфликти. В инструкциите има и указания как да се разпознаят терористи камикадзета.
Според статистиката едва 26% от ромите усещат дискриминация в България и цели 64% в Чехия. Според социалните мрежи обаче българите не сме готови да приемем ромите в модно списание така, както и чехите не са
Николай Крижитски
По това време не познавах деца от квартала, които да могат да излизат с родителите си в западна чужбина, но този случай беше изключение.
Подобно на повечето хора в България съм расла в двор със свободни кокошки, които са били клани спорадично, след което са тичали обезглавени наоколо, шуртяла е кръв, а падналите им глави са повтаряли „ко-ко-ко“ в апогея на някакъв, навярно научно обясним, постмортален рефлекс.
Борис Станимиров, Петте кьошета
„Който е поел риска да си държи парите в КТБ, да си плати за алчността! Кьорав карти не играе” – казват някои. Правят аналогия с някогашните пирамиди и оспорват ангажимента на държавата към вложителите. „Където са държавните пари, там трябваше да е най-сигурно!” – отговарят други. Защо не са прави и едните и другите?