От този коварен сблъсък ще загубят и двете империи

Дмитрий Тренин*, в. „Файненшъл таймс“

Подозренията на Запада, че Русия следва в Източна Украйна „Кримския сценарий“ са далеч от истината. Да започнем с това, че президентът Владимир Путин никога не е възприемал Крим като част от Украйна. Мисията му там, както той вижда нещата, бе да обедини отново Русия и да поправи две исторически несправедливости: предаването на полуострова от Русия на Украйна, направено от Никита Хрушчов през 1954 г.; и разпадането на Съветския съюз през 1991 г., след което остана в независима Украйна. Тази мисия вече е изпълнена.

Югоизточна Урайна е друга работа. Етническите руснаци там не са мнозинство, а чувството за преданост и привързаност към руската държава, които бяха толкова силни, да кажем, в Севастопол – напълно отсъства. И ако в Крим Черноморският флот бе под ръка, в Източна Украйна руски войски няма. За да разберете мотивите на Путин, трябва да погледнете на света през неговите очи. За руския президент цивилизациите са основните единици в глобалната политика. Понякога се съюзяват, понякога се сблъскват. За него руската държава е неразривно свързана с руската цивилизация. Той възприема руснаци, белоруси и украинци като един народ.

Преди век това е била официалната гледна точка на Санкт Петербург. За Путин естествената граница между руската цивилизация и тази на Западна Европа минава по западните граници на Беларус и на Руска федерация. Украйна обаче е разделена страна, разкъсана между Русия и Европа. Тя може да бъде поделена или още по-добре неутрализирана. Така страната ще стане или буфер, или мост между Русия и Запада.

САЩ гледат на света по подобен начин. В техните очи, ако Крим бъде оставен в орбитата на Москва, това ще означава възраждане на Руската империя. Една водена от Запада и успешна икономически Украйна ще лиши Москва от историческата й сфера на влияние и ще подкопае едноличната власт на Русия. ЕС не е програмиран така, че да мисли геополитически, но в търсене на комфортна зона на изток той се стремеше към сключване на споразумения за асоцииране и подкрепяше движението „Евромайдан“ в Украйна – и едното, и другото бяха изгодни за Вашингтон. Очевидната неспособност на ЕС да се справи с положението след свалянето от власт на Виктор Янукович прати Европа на резервната скамейка. Москва и Вашингтон са играчите на централния корт.

До вторник, когато Киев започна военна операция в Източна Украйна, Кремъл нито се нуждаеше, нито възнамеряваше да използва военна сила там. Руската армия се бе струпала по границата, за да накара Киев да се откаже от използването на сила срещу проруските активисти и да убеди САЩ и НАТО да стоят настрана. Евентуална руска намеса е по-вероятна, ако избухне пълномащабна гражданска война.

Кремъл често е обвиняван, че подклажда нестабилността в Украйна, за да я използва като претекст за нахлуване. Всъщност основната цел на Русия е да помогне на русофилския Югоизток да защити правата си и да създаде нов политически баланс в Украйна. Това ще рече приемане на официалната употреба на руския език там, където той се говори; пряко избиране на губернатори, което би създало регионални елити, отговорни пред гласоподавателите в рускоговорящите избирателни райони и формиране на противотежест на прозападните елити в Киев; трайни икономически връзки с Русия, особено в областта на отбранителната индустрия; и на последно място – Украйна да поддържа неутрални отношения с НАТО.

Украйна е голяма и сложна страна. Украинците не са руснаци и на Путин ще му се наложи да го признае. Те не са „един народ“. Но и не всички, които отхвърлят тесногръдата версия на украинския национализъм, са руски агенти.

Действията на Москва след присъединяването на Крим предизвикаха в Източна Европа историческа параноя. На други места възродиха идеологически клишета, които датират от времето на борбата срещу съветския комунизъм и помогнаха да се налее масло в огъня на още по-отдавнашния страх, че Западът винаги ще опитва да спъва Русия. Украйна е тест.

Ако се позволи или се предизвика разпадане на Украйна, Русия и Западът ще се впуснат в конфронтация, от която ще изгубят и двете страни. И двете страни трябва да запазят Украйна единна. Не могат да си позволят един сблъсък на цивилизациите да се превърне във фантазия за себеутвърждаване. /БТА/

* Авторът е директор на московския фонд „Карнеги“