Три месеца след като Владимир Путин разреши временното пребиваване на бившия нещатен сътрудник на Националната агенция за сигурност на САЩ Едуард Сноудън изглежда търси начин как да се върне в обществения живот.
Според The New Yourk Times, руският адвокат на Сноудън е съобщил, че клиентът му започва работа в една от най-големите руски компании и задачата му ще бъде да поддържа и развива един от най-могъщите руски сайтове. Руски вестник е снимал Сноудън на лодка по река Москва, а баща му е казал, че синът му е в "безопасност и щастлив."
Това, че Сноудън, който се укрива от миналия юни след като изнесе подробности за програмата за шпиониране на Националната агенция за сигурност, иска да има нормален живот е разбираемо. Това, което е трудно за разбиране е очевидното убеждение на Сноудън, че той не трябва да бъде отговорен за действията си.На среща в Москва през миналата седмица, Сноудън е дал писмо на Ханс Кристиан Стробел, член на германската Партия на зелените, в което изразява желанието си да пътува за Германия и да свидетелства за дейността на Националната агенция за сигурност.
Писмото е свидетелство за комбинация от наивност, жертвеност и нарцисизъм от типа на Асандж, от която страда и Сноуден .Той описва своето решение да публикува секретна информация на правителството на САЩ като "морално задължение" и твърди, че "в резултат на отчитане на моите опасения, се сблъсках с жестока и непрекъсната кампания, която ме принуди да напусна семейството и дома".Сноудън пропуска неприятната подробност, че е избягал от САЩ за Хонконг с изключителната цел да продаде куп документи на журналистите Глен Гринвалд и Лора Поитрас.
В интервю с тях, преди да бъде обвинен за каквото и да е престъпление, той каза: "Аз не очаквам да се върна у дома". Освен това той ясно показва, че знае че нарушава законите, като предоставя секретна информация за публикуване на информация от тайните служби.Това е съзнателен акт.В писмото до Стробел, Сноудън се представя като човек, който е набеден за престъпление, което никога не е направил. Той смята публикуването на секретната информация, като "публична дейност" и "акт на политическо изразяване" и твърди, че "моето правителство продължава да третира несъгласието като измяната и има за цел да криминализира политическото говорене като углавно престъпление, без да осигури защита".
Разбира се Сноудън беше този, който избра да избяга, вместо да се върне в САЩ, за да се справи с правителствените обвинения срещу него. И предложението на Сноудън, че правната система на САЩ не позволява никакви средства за защита в съда е обида за интелигентността на гражданите, след като той живее под закрилата на руското правителство, което рутинно арестува критици на властта без съд."Уверен съм, че с подкрепата на международната общност, властите на САЩ ще загърбят това вредно поведение", препоръчва Сноудън в писмото, в типичен циничен призив за помощ от правителства, които са далеч по-репресивни от неговото.
Може би най-прочувствено е описанието на Сноудън за неговото "хуманитарно" страдание. Етикет, обикновено запазени за тези, които страдат от бедност, война, или болест. Сноудън, може би, заслужава похвала и публичност заради публикуването на незаконните практики на тайните служби, които нарушават неприкосновеността на личния живот на гражданите,но на него, определено не му трябва нашето съчувствие.
