Неиздръжливият нарцисизъм на Едуард Сноудън

Три месеца след като Владимир Путин разреши временното пребиваване на бившия нещатен сътрудник на Националната агенция за сигурност на САЩ Едуард Сноудън изглежда търси начин как да се върне в обществения живот.

Според The New Yourk Times, руският адвокат на Сноудън е съобщил, че клиентът му започва работа в една от най-големите руски компании и задачата му ще бъде да поддържа и развива един от най-могъщите руски сайтове. Руски вестник е снимал Сноудън на лодка по река Москва, а баща му е казал, че синът му е в „безопасност и щастлив.“

Това, че Сноудън, който се укрива от миналия юни след като изнесе подробности за програмата за шпиониране на Националната агенция за сигурност, иска да има нормален живот е разбираемо. Това, което е трудно за разбиране е очевидното убеждение на Сноудън, че той не трябва да бъде отговорен за действията си.На среща в Москва през миналата седмица, Сноудън е дал писмо на Ханс Кристиан Стробел, член на германската Партия на зелените, в което изразява желанието си да пътува за Германия и да свидетелства за дейността на Националната агенция за сигурност.

Писмото е свидетелство за комбинация от наивност, жертвеност и нарцисизъм от типа на Асандж, от която страда и Сноуден .Той описва своето решение да публикува секретна информация на правителството на САЩ като „морално задължение“ и твърди, че „в резултат на отчитане на моите опасения, се сблъсках с жестока и непрекъсната кампания, която ме принуди да напусна семейството и дома“.Сноудън пропуска неприятната подробност, че е избягал от САЩ за Хонконг с изключителната цел да продаде куп документи на журналистите Глен Гринвалд и Лора Поитрас.

В интервю с тях, преди да бъде обвинен за каквото и да е престъпление, той каза: „Аз не очаквам да се върна у дома“. Освен това той ясно показва, че знае че нарушава законите, като предоставя секретна информация за публикуване на информация от тайните служби.Това е съзнателен акт.В писмото до Стробел, Сноудън се представя като човек, който е набеден за престъпление, което никога не е направил. Той смята публикуването на секретната информация, като „публична дейност“ и „акт на политическо изразяване“ и твърди, че „моето правителство продължава да третира несъгласието като измяната и има за цел да криминализира политическото говорене като углавно престъпление, без да осигури защита“.

Разбира се Сноудън беше този, който избра да избяга, вместо да се върне в САЩ, за да се справи с правителствените обвинения срещу него. И предложението на Сноудън, че правната система на САЩ не позволява никакви средства за защита в съда е обида за интелигентността на гражданите, след като той живее под закрилата на руското правителство, което рутинно арестува критици на властта без съд.„Уверен съм, че с подкрепата на международната общност, властите на САЩ ще загърбят това вредно поведение“, препоръчва Сноудън в писмото, в типичен циничен призив за помощ от правителства, които са далеч по-репресивни от неговото.

Може би най-прочувствено е описанието на Сноудън за неговото „хуманитарно“ страдание. Етикет, обикновено запазени за тези, които страдат от бедност, война, или болест. Сноудън, може би, заслужава похвала и публичност заради публикуването на незаконните практики на тайните служби, които нарушават неприкосновеността на личния живот на гражданите,но на него, определено не му трябва нашето съчувствие.