Маймунски му работи

Продължаваме нашите моряшки истории преразказани от Николай Крижитски

Пътуваме значи до Сингапур. И мое семейство, както и приятелите на колегите ми, са ни поръчали на всички без изключение да донесем ….маймуни. Не някакъв тъп сувенир, не вносни парцалк, не мебели, а маймунки! Истински, живи маймуни! На всички от екипажа! Демек, масова маймунска контрабанда.

Та, пристигнахме. Отиваме по черните пазари да пазаруваме маймуняци. Продават ги там като малки прасенца, мерят ги на едни ръждясали кантари, оценяват ги по живо тегло. Няма значение на каква възраст са, а само колко тежат. ОК, ама ние търсихме маймуни бебета, че да са по-лесна стока за покриване от митническите параноици. Трябва малко да намалим риска от конрабандата. Намерихме ги, гушнахме ги, натоварихме стоката.

Ама то трябва сега и бавачки да станем: напазарувахме памперси, сухи млека, всякаква бебешка храна. Останалото го отдавахме единствено на късмет. Хахаха, е който е гледал бебета – го ползвахме и за малко практически съвети. Доктор Спок в действие.

Моята беше кротка, ама не беше баш бебешок. Имаше някакви навици вече, не седеше кротко и правеше голям панаир в каютата ми. Дори се сби с по-малката маймуна на колегата. Боже, аз съм маймунска бавачка! Ама аз съм моряк бе хора, а не циркаджия, звероукротител или дресьор на маймуни! Защо се хванах на тая въдица, защо?!!

Как пристигнахме ли? Как докарахме маймуняците?

От всичките 20-25 зверчета, оцеляха само 15. Защото явно не им понесе морското пътешествие. Пък знам ли, може да е от храната. Или защото бяхме лоши родители, без никакъв опит с отглеждането на маймуни. Тъжно е, но моята възпитаничка умря, защото беше преяла със сапуна от банята, докато бях на едно дежурство. И да ви кажа: повече на такива „маймунски“ курсове не се хващам. Ама никога!