Когато Воланд срещна Волен

| от |

Руският драматург Михаил Булгаков едва ли е имал представа, че главният герой от шедьовъра му „Майстора и Маргарита” Воланд Сатаната ще оживее не къде да е, а в България. Едва ли е допускал, че съвремието ще роди прототип от плът и кръв, дори със сходно име. Свидетели сме на една литературна сензация, която следва сюжетната линия „когато Воланд срещна Волен”.

И за да не излезе, че демонизираме безпочвено лидера на „Атака” нека представим няколко смущаващи съвпадения между романа и действителността.

Воланд и Волен

Свитата

Една от основните прилики между литературния персонаж и съществуващия политик е тяхната свита. Така както дявола Воланд върши безредици в Москва благодарение на асистента си Коровиев и вещицата Хела, така и националистът Волен е бранен със зъби и нокти от съратника си Десислав Чуколов и ангелите си пазателки Деница Гаджева, Миглена Александрова и Калина Балабанова.

Както и в книгата, така и в действителността, поведението на Десислав Чуколов и Деница Гаджева на моменти е по-красноречиво от това на техния „месия”.

Скандалите

Няма скандал, в който Волен и антуража му да не застанат рамо до рамо – било то в луксозния ресторант “Къщата на лебеда” в Брюксел, където разгорещени от шампанско и грапата, атакистите първо опитват да се изнижат без да си платят сметката, а после минават в атака и започват да замерят сервитьорите с тапи и да поливат палачинките на гостите с олио.

Случката съмнително напомня изпълненията на Коровиев и котарака Бегемот, които атакуват ресторанта Грибоедов и Корекома на Смоленския пазар в Москва, гълтат ястия и мандарини без да плащат, след което бият посетителите с табла по главата.

Незабравими са приключенията на бандата на Волен и на варненското летище – след като е подгрял в самолета с нападки над френския културен аташе, Сидеров посяга на полицай, въоръжен с обувка. Досущ както бе пребит администратора на театър „Вариете” Варенуха в книгата на Булгаков.

Несъмнено едно от най-фрапантните изпълнения на Волен и компания е делото, заради, което тази седмица България бе осъдена да плати 8000 евро обезщетения и такси. Присъдата на съда в Страсбург е заради срамното нападение на Волен Сидеров и привържениците му над мирно молещи се мюсюлмани в центъра на София. Щурмът на „Атака” бе извършен посред бял ден, насред двора на джамия – поведение, което излиза извън фантазиите на Булгаков и дяволиите на Сатаната Воланд.

Измъкването

И все пак Волен и Воланд си приличат и по друго – измъкват се без усилие от всякакви ситуации. Както и свитата им. До момента нито Деница Гаджева, нито Десислав Чуколов са били викани за нещо повече от разпит в полицията, въпреки дейното им участие в скандалите на лидера си.

Делата срещу Волен загадъчно циклят и не водят до никъде. А когато френският посланик заговори за гнилите ябълки в съдебната система, Сидеров беше първият, който застана на амбразурата, за да брани българските съдии.

Процесът за нападението над полицай във Варна цикли близо година и не тръгва в съда поради редица свръхсъмнителни фактори. А самото съществуване на Волен и компания, вече изглежда свръхестествено.

Обезпокоително е обаче следното. Умният, проницателен, насмешлив дявол на Булгаков уважава представителите на доброто и светлината и дълбоко в душата си като че ли има завижда. Воланд е всевластен да твори зло и все пак неспособен да твори само зло. Точно тези индикации у нашенския протитип като че ли не откриваме.

 
 
Коментарите са изключени за Когато Воланд срещна Волен