Преди време Парламентът разреши на чужденци да купуват неограничено земи в страната и за 3 дни беше чудо, защото всички си помислиха „Олеле, ще вземат държавата“. В края на миналата седмица Пьотр Толстой, кандидат-депутат от „Единна Русия“, обясни доброжелателната си политика към България като заяви, че ще я купят. Добре. Така. Спокойно. Какво като я купи?! В училищата ще започне да се изучава руски език, по телевизията ще се изразяват проруски идеи, някой ще се казва Сергей… Тоест нищо няма да се промени. Само Росен Плевнелиев ще го возят с Волга.
Но колко ли ще струва на руснаците да ни причинят тази картинка. Нека използваме магията на логиката:
Купиха царските конюшни за 90 лева на квадрат. Ще ползваме тази цена за сметките си – все пак държавата е направена от конюшни на царе. Един квадратен километър е 1000 метра х 1000 метра = 1 000 000 квадратни метра, нали така. 111 000 кв. километра х 1 000 000 кв. метра х 90 лева на кв. м. = 9 990 000 000 000 лева. Това са 10 билиарда (квадрилиона) лева за цялата територия на България, добре ли е. Стига логика.
Където логиката е безсилна, идва схемаджийство и шмекерлък. В сайт за обяви мъж от квартал Меден рудник в Бургас обяви България за продан. Цената на квадрат е 6,14 лева, което прави сметката за цялата площ на България по-поносима – 681 540 000 000 лева (681 трилиона лева и половина). Но можело и по договаряне, така че май ще стане по договаряне.
Каквото и да се договорят, Пьотр Толстой не е Дарт Вейдър да има пари за цялата държава.
Още повече – в България има мораториум върху покупката на земя от чужденци до 2020 година, така че нъцки, другарю Толстой. А и без това знаехме, че Русия никога няма да купи България – това не е предпочитаният метод на страната за завземане на чужди територии.
Но обидата остава. Как смее журналист някакъв, някакъв бърборко, да ни говори така. Като ти е толкова велика телевизията, аз защо не я ловя! Ти първо купи изборите, после ще купуваш държава. Протестна мрежа дори искали извинение, миличките.
България не обича журналисти, които влизат в политиката и говорят абсолютни, очевидни глупости, за да получат някакво нищожно, мимолетно внимание. От една страна. От друга страна, обаче, България избра Волен и Бареков.