Кабинети от куриози, или какви са днешните храмове на музите

| от |

Альона Нейкова

Думата „музей“ произлиза от латинското наименование „museum“, което пък идва от гръцкото „музейон“. В Елада това са най-вече храмове на музите – покровителки на изкуствата в местната митология. Музеите всъщност са европейско явление, за разлика от другите институции на паметта. В модерната си форма възникват през Ренесанса като колекция от любопитни предмети (кабинет от куриози) или картини, собственост на европейски крале и аристократи. За първи път думата музей се използва за съвкупността от сграда и експонати през 1682 г. в Англия, когато Елиас Ашмол дарява колекцията си на Оксфордския университет. Първоначално функцията на музея е обучение и изследване (ХVIII век), но впоследствие се набляга на развлечението (ХIХ век), като се появява и комерсиален привкус. А Законът за културното наследство у нас го определя като „културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел“.

В глобализиращия се свят музеите са превърнати в главно средство за привличане на туристи. И вероятно затова някои измислят какви ли не атрактивни тематични експозиции, които изненадват посетителите и предизвикват въображението.

Една от атракциите на полуостров Рейнаухафен е Музеят на шоколада. Сградата му по форма прилича на кораб, чиято площ е над 2000 кв. метра. За разлика от други подобни „сладки“ музеи, Кьолнският не е разположен в самата фабрика – в нея само се събират и се пазят експонатите, по които може да се проследи внушителната 30-вековна история на шоколада – от времената на ацтеките и маите до най-модерните технологии. Основната част от музейната сбирка е съставена от стотици видове какаово лакомство. Всички желаещи имат възможност не само да научат най-древните рецепти за направата на шоколада, но и да видят всички необходими инструменти, с които боравят майсторите-сладкари. Щандовете са украсени с любопитни фотоматериали, но един от най-впечатляващите експонати в музея е шоколадовият фонтан, висок 3 метра, в който циркулират над 200 кг невероятно вкусна, по думите на ценители, какаова течност.

В Музея на еротиката може да се види всичко, което по някакъв начин е свързано с главното гнездо на амстердамския разврат – световноизвестната улица на Червените фенери. Експозицията заема цели три етажа и представя статуетки, картини, старинни гравюри, демонстриращи както половите органи, така и откровената интимна близост. Посетителите на музея могат също така да изгледат филма „Снежанка и седемте джуджета“, чиято версия иначе е забранена в кината и по телевизията. Остават впечатлени и от прозрачната кабинка, където в оригинален ръст се издига фигурата на представителка на най-древната професия. А накрая туристите си тръгват с безброй тематични сувенири от богатия еротичен магазин – част от атрактивния музей.

Катакомбите на капуцините са подземни погребални галерии, разположени в Палермо, Италия. Този страховит музей пази тленните останки на повече от 8 хиляди души, принадлежали към местния елит – духовници, благородници и представители на различни професии. Смята се, че това е една от най-известните световни изложби на мумии, част от които висят, други лежат, трети седят или са позиционирани в необичайни композиции. Особеностите на местната почва и специфичната атмосфера в катакомбите възпрепятстват естественото разлагане на телата, още повече че те предварително и щателно биват подготвяни поне 8 месеца, за да заемат достойно място в музея. С годините катакомбите се разширяват и се появяват нови коридори – на монасите, на девствениците, на свещениците и т.н., като продължават да предизвикват интереса на туристите.

Музей на маговете се намира в столицата на Чехия, в района Мала Страна, в бившата лаборатория на шотландския алхимик Едуард Кели. Тук всеки може да си въобрази, че е Фауст, стига само да вдигне очи към тавана, където зее огромна дупка. Смята се, че именно оттук дяволът е измъкнал магистър Кели, повличайки го към безсмъртието… Самият музей е интерактивен, което означава, че експонатите в него не са оригинали (е, има и такива), а са възстановки. Всъщност предназначението на изложбата е да приповдигне завесата над дейността на алхимиците и маговете. Повечето предмети тук може да се докосват, а на всички желаещи се предоставя възможността сами да създадат някоя отвара, да се пробват в създаването на злато от неблагородни метали или да продължат перманентните търсения на философския камък.

Сред най-страховитите експозиции в света на челно място е Музеят на шепота. Намира се във Филаделфия и пази огромна колекция, съставена от най-невероятни медицински патологии. Атмосферата тук е доста специфична, като се има предвид, че експонатите все едно са извадени от филми на ужасите…

Тази подборка на необичайните музеи по света изобщо няма претенцията да е пълна или меродавна. А само потвърждава тезата, че в днешно време туристите предпочитат да посещават места, където по-скоро да се учудват и дори да се ужасяват, отколкото да се възхищават от красотата на експонатите и гениалността на авторите на произведенията на изкуството.

Празник на 150 страни

Музейните работници от цял свят отбелязват професионалния си празник на 18 май. На този ден се почитат усилията на историци, реставратори, художници и всички знайни и незнайни общественици, които правят и невъзможното, за да запазят за поколенията уникалното наследство, завещано ни от предците ни.

Международният ден на музеите се появява в календара за първи път през 1977 г., когато на поредното заседание на браншовия съвет (International Council of Museums, ICOM) е прието предложението на руската организация за учредяването на важна за културата дата. Само година по-късно чествания се организират в над 150 страни по света, които и до ден днешен продължават да декларират, че музеите са своеобразни институции, служещи на обществото не само за запазването на историческата памет на човечеството, но и целящи да подкрепят и вдъхновят по-нататъшното ни развитие в духа на творчеството и иновациите.

 
 
Коментарите са изключени за Кабинети от куриози, или какви са днешните храмове на музите