„Искахме да бъдем акули. Удавихме се, не знаехме да плуваме“

Oxi или nay. Да или не. Цяла Атина е облепена с плакати.

На перона е пълно със самолети, които сякаш чакат да полетят. Табели указват посоките за „Пристигащи“ и „Заминаващи“. Гишетата, които се виждат зад стъклените прозорци, сякаш зимуват със спрени ленти за чек-ин. Табелите „Olympic Airways“ още са тук, макар вече да не значат нищо. Чувстваш се като в приказка, почти очакваш да видиш стюардеси в ролята на Спящата красавица.

Старото летище на Атина не функционира вече повече от 10 години. През 2001 градът откри сегашното летище на север от града, по-голямо, по-модерно, готово за триумфа на Олимпийските игри през 2004. Добрите времена на сбъднатата европейска мечта, когато Гърция се виждаше красива в огледалото. И мечтата, и огледалото се счупиха, а Гърция днес прилича на това призрачно летище, което никога не бе разрушено. Гърция е сантиментална, тук единствено времето руши. Летището трябваше да бъде превърнато в музей, който туристите да посещават след Акропола.

Проектът, като много други, е изоставен заради липса на средства. Като грандиозните стадиони и спортни съоръжения, които впечатлиха света през 2004, а днес са обрасли в бурени. Теренът на летището, 620 хектара, близо до морето, струваше милиарди, но с кризата дойдоха намаленията и през 2011 беше продаден на инвеститори от Абу Даби за 914 млн. евро. Проектът за казино, спа, хотел и други екстри обаче за момента също е фантом. Строго охраняван от частна фирма вече четири години.

Наоколо няма никой. Една кола се обърква, следи табелите „Заминаващи“, прави обиколка и се връща от мястото, откъдето тръгна. Също като Гърция. Която се върна до стойността на БВП от 1999.

Срещаме Рахмат, с индийски корени. От 30 години в Гърция, той е приел националността. Той не знае как да гласува. Вчера е говорил с приятели, които са за „да“ и те са го убедили в своите аргументи. След това е срещнал привърженици на „не“ и също смята, че са прави. Да или не, хаосът след вота е това, което го плаши. Преди 2 години, когато Златна зора е гонела имигранти по улиците е избягвал да излиза от вкъщи. „Може да съм грък, но цветът на кожата ми си остава имигрантски“. Това е най-големият му страх. Че ново разочарование може да докара на власт Златна зора. Въпреки гръцкия си паспорт, винаги е нащрек.

„Искам да продължа да работя. Спокойно. Вие как бихте гласували?“ завършва.

След 2 минути път с кола пристигаме в болницата Хеленикон. Намираща се на терена на бившето летище, всеки ден очакваща багери изпратени от новия собственик. Да затворят? А какво ще стане с 40-те хиляди лекуващи се тук всяка година. Една трета от гърците вече нямат социална осигуровка и здравните грижи за тях са мечта.

В същата сграда е социалната клиника Еленики. Тука медицинските грижи са безплатни, а медикаментите и издръжката се плащат от дарения. Стотина лекари работят безплатно. Като Никос Сиас, хирург в Общинската болница, който идва за по няколко часа всяка седмица.

„Видях мизерията да идва в болницата, хора, които спряха лечението си заради липса на средства. Лекар съм, а Хипократовата клетва идва точно от древна Гърция. Не мога просто да гледам.“

Сред доброволците освен Никос виждаме Василики, пенсиониран от година учител, Рика, адвокат и Елена, учител по английски. И четиримата са единодушни. Ще гласуват с не.

„Обичаме Европа, но не тази Европа. В която господар са парите. Не искам такава Европа за моите деца“, казва Елена.

Малко по-далеч по пътя към морето квартал Глифада. Неусетно плакатите „не“, които преобладаваха досега са заместени от плакати „да“. За страна на ръба на банкрута заведенията и магазините са препълнени. В кафенето „Chez Paul“ баща и дъщеря провеждат седмичната си неделна дискусия. Сред сандвичи по 8 евро и капучино от 5 евро. Той е служител в салон за продажба на автомобили, тя е на 19 и е студент по психология. BMW-то е негово, дъщеря му е дошла с Audi. През януари Елена е гласувала за Сириза, баща ѝ Илиас за комунистите.

Много ясно, че тази седмица е била ад, с всички затворени банки трудно се продават коли. „Страх ме е от последствията от да-то, но повече ме е страх от тези от не-то.“ Илиас е дискретен за вота си, не иска да има проблеми. Шефът ги е заплашил, че ще им плаща наполовина, ако не-то надделее.

На съседната маса елегантна дама е избрала своя лагер. Този на да-то. Казва, че работи в частния сектор и е разочарована от Ципрас и неговото неразумно решение. „Не можем да оцелеем без Европа“, категорична е тя.

Младо момиче оживено пише на своя смартфон. Тя управлява семейната аптека и има сайт за продажба на художествени творби.

„Миналото лято бях в Аржентина и видях какво е фалит. Страх ме е да не се случи и тук.“

Гърция е разделена между да и не, но страхът обединява всички. Както споделя писателя Петрос Маркарис „Искахме да живеем като акули. Не знаехме да плуваме и естествено се удавихме.“

За Chronicle.bg от Атина Димитър Георгиев, Доан Буи, Стефаниа Мизара