Говори „Мис Силикон“

Ставате сутрин и докато пиете първото си кафе за деня, по навик пускате телевизора, за да научите новините и важните теми от деня. Последната част от изречението обаче с всеки изминал ден става все по-малко вярна. Да, през 2008 или някъде там беше точно така. През 2016 обаче интернет, смартфоните и социалните мрежи промениха осезаемо медийната среда.

Днес никой не си купува сутрешния вестник, за да научи от него новините от преди 24 часа. Събитията вече се отразяват в реално време в интернет медиите, в Twitter, Facebook, Youtube. Затова повечето големи сериозни вестници в света прехвърлиха тази чисто новинарска част на интернет сайтовете си и публикуват анализи, прогнози и истории, за които важното е не бързината, а това информацията да е точна и внимателно проверена. У нас обаче вестниците отдавна не са това, което са в страните с нормална медийна среда. Също като радиото те си имат своята си аудитория, при която се наблюдава постоянен, но много бавен спад.

При телевизията обаче кризата на средната възраст, както можем да я наречем, се усеща особено болезнено в последните 1-2 години. Свикнали с постоянната информация от социалните мрежи и новинарските приложения за смартфоните, зрителите вече не са готови да чакат следващата редовна емисия новини, за да научат за нещо важно, което се случва в момента. Все по-трудно става за новинарските екипи да уцелят златната среда между бързата реакция и точната информация. Особено когато зрителите всъщност знаят повече от това, което са готови да им съобщят. По модела на вестниците и анализите, по света телевизиите вадят от ръкава си своя коз – публицистика и експертни анализи. И точно тук е време отново да се сетим, че в България това не означава точно това, което трябва да означава.

Нула.

Точно толкова са чистите публицистични предавания на телевизиите с национално покритие. Защото предаване, в което канят Азис, Андреа, Графа, Поли Генова, Милото, Джаро, Благо Джизъса или Валери Божинов е всичко друго, но не и публицистика. В продължение на няколко години телевизиите успешно използваха сутрешните блокове като димна завеса, която да скрие тази липса, но и това става все по-трудно.

Трима.

Горе-долу толкова годишно за всички предавания във всички телевизии са истинските експерти, които коментират темата, по която са истински подготвени. Останалото са хора, чието желание да ги „дават в телевизора“ ги превръща в специалисти по всичко – от радикалния ислям през ядрената енергетика до кърменето в мола. Френските, американските и британските телевизии са решили този проблем, като канят по дадена тема журналисти от водещите печатни медии, които са тясно специализирани. Figaro, Guardian и Washington Post например имат журналисти, които от години следят само Ливан, Асад, Ердоган, Северна Корея, Ал Кайда или друга гореща тема. Същата е ситуацията и с вътрешната политика. Журналистката в Le Point, която пише за Франсоа Оланд например, следи само него и то от 90-те години на миналия век. Така по темата в национален ефир се изказват само изключително подготвени хора, а не специалисти по всичко като Михаил Константинов, Мира Радева или Рут Колева.

„Моделът Бареков“ в сутрешните блокове вече започна да се изчерпва, надвикващите се в студиото „всички гледни точки“ все по-рядко носят полезна информация и зрителите започнаха да намаляват. Вместо да коригират курса към сериозни анализи по истински важните теми обаче родните телевизии обърнаха курса към аудиторията на „На кафе“ и „Преди обед“. Отвъд патриотичните изблици на Хекимян и слабите интервюта с политически фигури, родният ефир бълва предимно не новини, а ненужна информация, която дори Гала не би включила сред темите в предаването си.

Преди ден например родните зрители имаха избор между две теми със световна значимост. bTV отдели почти 15 минути на победителката от „Мис Силикон“, която е модел, певица с една издадена песен, разменила си любезности във Facebook с миналогодишната победителка, има по 425 кубика силикон във всяка гърда и прочие важни подробности, които живо интересуват зрителите. По същото време Нова телевизия ни информира за най-тъмното бебе в света, което е родено в Никарагуа или Южна Африка и се казва Изабел, но има съмнения, че не е бебе, а кукла, “черно е на цвят”, „Ауууу, ама то е черно!“ и така още 2 минути важна информация. И всичко това се повтаря всеки ден, превръщайки се в епидемия, която скоро ще погълне изцяло сутрешните блокове, този последен бастион на публицистиката. До момента, в който Камелия Воче или Андрей Слабаков спечелят и този формат.

Тези, които търсят истинска информация, отдавна я търсят на друго място, а тези, които гледат, без да очакват никаква информация, не са интересна аудитория дори за продаващите соцносталгия с бира и кренвирши. По света вече мерят аудиторията освен количествено – и качествено и българските телевизии трябва да се променят, ако искат да оцелеят. Не утре, а вчера. Или както е казал Бареков „Change or death“. Иначе създадения от него формат на сутрешен блок ще го последва, но не в ЕП, а в небитието.