Ефектът на Пеперудата

В теорията на хаоса Ефектът на пеперудата е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта, дадено от Едуард Лоренц, е извлечено от теорията за образуването на урагана, която се основава на това дали дадена далечна пеперуда е размахала или не крилата си няколко седмици преди това.

В българският футбол, който спокойно можем да наричаме и със синонима – хаоса, в ролята на пеперудата май ще влезе Александър Костадинов. С не особено нормалните си и едностранчиви отсъждания той е на път да даде началото на реалните действия по промяна в най-великата игра в България. Свежият полъх очевидно е нужен на България и Костадинов бе капката, която преля чашката.

С решенията си Костадинов отприщи серия от действия, чийто край все още не се вижда.

С тях той принуди иначе спокойният и уравновесен Петър Хубчев да вземе решение, което е в полза на „Берое“ и не в националния интерес – безпрецедентното изтегляне на национален футболист часове преди мача на младежките национали. Причината е повече от ясна – „Берое“ иначе няма шанс да събере 18 играчи за двубоя с „Лудогорец“ заради многото контузии и наказания.

Това пък логично не се хареса на националния селекционер Михаил Мадански, който обаче след поредния си провал начело на национална гарнитура реши, че има правото да изригне. И снощи си позволи да казва неща, с които засегна доста хора. Хора, които обичат отборите си, хората които ги ръководят и не на последно място треньорите.

За много от обикновените зрители думите на Мадански изглеждат логични. Но ако погледнем малко по-подробно в тях, ще видим, че те са отново само едно извинение от човек, който е свикнал да иска такива. Кой всъщност е Михаил Мадански? Като футболист се задържа по терените едва 10 години – в Родопа (Смолян), Искра (Пазарджик) и ВИФ и никога не стига до най-високото ниво на футболната ни пирамида. Като треньор станциите му са Родопа (Смолян), ВИФ, Янтра (Габрово), Чардафон (Габрово), помощмик в ЦСКА и Миньор (Перник), Спартак (Плевен), Академик (София), две безрезултатни години в Ченду (Китай) и Хънан (Китай), отново помощик в ЦСКА и Литекс, а от 2007 година до 2009 е селекционер на България U17, от 2009 пък поема младежите. За кратко съвместяваше поста и с такъв на помощник на националния отбор, където бе с Лотар Матеус и този тандем се прочу с… издънка след издънка. Никъде в треньорската си кариера не се задържа повече от година. Бързо бива разкрит, че на хартия и по научни разработки може и да е стойностен специалист, но практически не успява да докаже по никакъв начин знанията си.

Един от най-спорните моменти в кариерата му обаче идва преди 20 години. Това е единственият треньор, който е уличен в опит да уреди мач. На 3 октомври 1993 г. президентът на Берое Атанас Атанасов-Кеби научава от директора на полицията в Стара Загора, че в града са засечени емисари на Янтра (Габрово). Престои мач между двата тима с голям залог – спасение от изпадане в „Б“ група. При акция на МВР в Стара Загора са арестувани футболистът на Янтра Стефан Бачев и треньорът на габровския тим Мишо Мадански. Двамата са заловени в момент, в който дават 100 000 лева подкуп на футболиста на Берое Огнян Радев. Ден по-късно е арестуван и президентът на Янтра Дарин Цокев, който е осигурил парите за подкупа. Президентът на БФС по това време Валентин Михов взима мълниеносно решение – вади Янтра от „А“ група заради опит да купи футболен мач. Така първенството се доиграва от 15 отбора. Солено наказание има и за футболистите Бачев и Радев. Те са изхвърлени за по 2 години, а треньорският лиценз на Мадански е отнет. Специалистът няма право да практикува занаят за неопределено време. Година и половина по-късно властта в БФС се сменя и Мадански е амнистиран. Така кариерата му на треньор възкръсва, а случаят с опита му да уреди мач – удобно забравен.

Въпреки това прокуратурата и полицията в Стара Загора са категорични – събрани са неоспорими доказателства, че треньорът е създал цялата схема около уреждането на футболния двубой с цел неговият тим да победи. Далаверата е финансирана от президента на Янтра Дарин Цокев.

20 години по-късно, под покровителството на българската треньорска школа и БФС, единственият хванат с подкуп в България човек е национален селекционер и се изявява като крайна инстанция, позволява си да ръси обиди и да иска, парадоксално, треньорски лицензи. Нещото, което вече му е отнемано заради доказано престъпление.

Същят този човек се оправдава с рева на треньорите от съдиите след всеки мач, но явно е забравил, че той пък след всеки мач търси оправдания за издънките си – във втори пореден важен мач в тези квалификации отборът му допуска пълен обрат и го губи – случи се в Русия, сега и в Стара Загора срещу Дания. А нахвърляйки се върху треньорите, които не пуснаха футболистите си, всъщност Мадански забравя, че Любо Пенев се лиши от контрола на мъжкия тим, с което му осигури всички футболити, част от мъжете – Георги и Илия Миланови, Симеон Славчев. Дори и с тяхната помощ Мадански отново не успя да постигне нищо.

И навярно е прав в твърдението си, че повечето треньори са хора с елементарна култура, с елементарен интелект, с елементарни познания на футбола и могат само да реват. Само дето пропусна да каже, че той не само влиза в това число, ами им е предводител. Защото ако преди това си говорил, че ще се опитваш да отнемаш лиценз на треньор, който си го е извоювал в немския футболен съюз, значи малко си се поизложил. Защото ако говориш, че си дал лицензи на хора, които пишели футбол с „д“ по средата се питаме – ами защо си им ги дал, Мадански? И кой е кривия – този, който яде баницата или този, който му я дава?

Лежейки на старите лаври от класирането на U19 за Евро 2008, Мадански се надява, че отново ще остане начело на младежкия тим. Но е крайно време ръководителите на футбола ни, ако въобще има такива, да му покажат вратата, защото хора с тъмно минало на уговорени мачове нямат място в БФС, още по-малко на ръководни позиции.

С което стигаме и до темата за непускането на играчите. Със сигурност Мадански е прав в едно – че това е неприятно и не трябва да се случва. Но именно той и Боби Михайлов, уплашен от това, че колкото и да се измъква скоро трябва да има конгрес, позволиха това да се случи. Когато човек прави „компромиси“ с едни, трябва да е готов, че това ще се върне като бумеранг при него. Това и се случи. Понякога такива крайни действия като това на Петър Хубчев са нужни, за да започне промяната. Защото не може Боби Михайлов да излиза и да казва, че няма да има наказания за двамата Стойчовци, че не пуснаха играчите си, а след като „Берое“ надигна глава, да променя мнението си на 180 градуса.

При промяната във формата на първенството повечето трезво мислещи треньори поискаха и промяна на формата на Купата отново в един мач. Вместо това БФС игра отново по свирката на големите, извади всяка интрига от Купата и остави формат с два мача, които отборите се чудят кога да играят, че се стигна до там да ги играят като контролни мачове на официално обявени от ФИФА дати. Слугинажът при промяната на формата си каза думата, стигайки се дотук.

Крайно време е в българския футбол да започне положителна промяна. И е крайно време президентите на клубовете да не заравят главите си в пясъка и да си мислят, че след като Боби им прави услуги, ще постигнат нещо. Напротив – нещата във футбола ни ще вървят още по-надолу именно заради постоянните компромиси, заради другите начини и заради липсата на най-елементарни управленски решения в БФС. И ако не го осъзнаят и Михайлов не падне на конгреса, то футболът ни се обрича за нови 4 години.

Е, господа футболни капацитети, ще изиграе ли Александър Костадинов ролята на пеперудата, която ще създаде ураган, или отново ще докажете максимата, че „преклонена глава сабя не я сече“?