Боб Дилън не заслужава Нобелова награда за литература
Боб Дилън не заслужава Нобеловата награда за литература. Той наистина заслужава многото Грамита, които е получил, включително наградата за цялостен принос, която получи през 1991 година. Той несъменено принадлежи към Залата на славата на рокендрола, в която беше въведен през 1988 година, заедно със Supremes, Beatles и Beach Boys. Той е чудесен музикант, текстописец от световна класа и фигура с огромно въздействие в американската култура.
Но награждавайки него с отличието, Нобеловият комитет избира да не награди писател, което е разочароващ избор.
Да, Дилън е брилянтен лирик. Да, написал е книга с поезия в проза, както и автобиография. Да, възможно е да бъдат анализирани текстовете му като поезия. Но писането на Дилън е неразделимо от неговата музика. Той е велик, защото е велик музикант, а когато Нобеловият комитет дава литературна награда на музикант, пропуска възможността да уважи писател.
При спада на интереса към четенето по света, литературните награди са по-важни от всякога. Голяма награда значи скок на продажбите и четенето дори за добре познати автори. Но не само това, даването на Нобелова награда на романист или поет е начин да се затвърди, че прозата и поезията все още имат значение, че те са жизненоважни човешки усилия, които заслужават международно признание.
Популярната музика също е такова усилие, но в по-голямата си част, вече получава признанието, което заслужава. Настрана от някои награди в категовория за „споукън уърд“ (жанр, който обръща внимание на словото и интонацията, бел.ред.), никой не би очаквал най-високото отличие за музика да отиде при писател – няма да видим Зайди Смит или Мери Гейтскил в Залата на славата на рокендрола.
Комитетът вероятно не е имал намерение да пренебрегне белектристиката или литературата с избора си. Отдавайки почит на музикална икона, членовете на Комитета може би са искали да придадат ново културно значение на наградата и да я направят релевантна на по-младото поколение.
Има обаче много начини, по които биха могли да го постигнат, отдавайки едновременно с това почит на писател. Биха могли да изберат писател, който е направил иновации във формата като Дженифър Игън, Теджу Коул или Ан Карсън. Биха могли да изберат писател от развиващия се свят, който остава печално слабо представен сред нобеловите лауреати. Биха могли да изберат писател, който е изградил аудиторията си предимно онлайн, като Уорсън Шайър, която стана първият лауреат за млада поезия в Лондон през 2014 година.
Вместо това комитетът даде наградата на мъж, който е световно известен в друга сфера, с много почести в нея. Боб Дилън няма нужда от Нобелова награда по литература, но литературата има нужда от Нобелова награда. Тази година няма да получи такава.
Коментарът на Ана Норт е публикуван във в. New York Times. Тя е редактор в изданието, както и автор на книгите America Pacifica (2011) и The Life and Death of Sophie Stark (2015). Работила е за BuzzFeed, Gawker и Salon, нейни текстове са публикувани в San Francisco Chronicle, The Paris Review Daily, Jezebel, BuzzFeed и Salon.
