Бесен референдум

Симпатичната легенда разказва как Кръстьо Сарафов получил ролята на царя в някаква пиеса – отишли земляците му при Масалитинов, главен режисьор на Народния театър по онова време, и рекли: „Госпòдине, сакаме да ви задаме един въпрос, на кого отговорот требе да биде „да“ – ке го ѝгра ли наш Кръскьо царот?“. И понеже македонците били внушителни мъжаги с подозрително издути под мишниците палта, актьорът получил ролята.

По подобен начин подхожда и гръцкият премиер, само че той казва: „Горди гърци! Искам да ви задам един въпрос, чийто отговор трябва да бъде „не“!“ Но за разлика от историята с Кръстьо Сарафов, гръцкият въпрос не е така ясен и не е лесно да му се отговори с „да“ или „не“ ей така, изведнъж. Ситуацията с гръцкия референдум започва да прилича на знаменития епизод в „Пътеводител на галактическия стопаджия“, когато, след като най-мощният компютър във вселената работил милиони години, за да намери отговора на Големия въпрос, се оказало, че всъщност не се знае какво гласи въпросът.

Формално Ципрас пита хората дали са съгласни да бъдат приети последните условия на кредиторите. С извинение че ще го цитирам, официално въпросът звучи така: „Трябва ли предложението, представено от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, по време на срещата на Еврогрупата на 25 юни 2015 г., което съдържа две части, съставящи заедно цялостната им оферта, да бъде прието?“. Но кредиторите оттеглиха предложението си и сега няма какво да бъде приемано. Референдум обаче ще има и следователно той ще бъде за нещо съвсем друго. Мисля, че ще е по-добре първо да се разбере за какво точно, пък после да се съветват хората как да отговарят.

Най-разпространеното мнение е, че същинският въпрос на гръцкия референдум е искат ли Гърците да остане страната им в еврозоната или не искат. И докато размишляват как да отговорят, анализаторите и загрижените съветници им напомнят, че нещата са толкова навързани, че гърците спокойно могат да четат въпроса и по следния начин: „Искате ли Гърция да остане в Европейския съюз или не?“. А как се радваха като ги приеха! Как пред всяка кръчма плющеше синият флаг със звездите! Колко горди бяха!…

Икономическа интрига няма. Разбра се, че дори и при най-оптимистичен сценарий, през 2030 г. дългът на Гърция пак ще е по-голям от брутния ѝ вътрешен продукт. Тоест, гърците ще страдат, независимо дали решат да останат в еврозоната (и в ЕС) или решат да напуснат. Тогава дали въпросът не е още по-генерален: „Каква държава е Гърция – южноевропейска или северноафриканска?“. Въпросът изглежда на пръв поглед фриволен, но южните части на Гърция приличат много повече на Магреба, отколкото на поречието на Лоара. Пък и с демонстративното си поведение на лош платец Гърция от миналата седмица се нареди в една парадигма със Зимбабве, Сомалия и Судан. Може пък да се окаже, че след всичко, което им се случи и продължава да им се случва, гърците най-накрая са изправени пред цивилизационен избор. Може пък те, галени от топлото слънце, което преди 30 века огряваше люлката на Европа, днес да имат проблем с европейското мислене и с европейските ценности, колкото и парадоксално да звучи това, защото повечето от тези ценности идват именно от Елада и Византия.

Но понеже няма човек, който да не се затрудни, когато го попитат за такива „космически“ неща и който да не се окаже сериозно застрашен да изтърси някоя глупост, докато отговаря, то дали в крайна сметка скритият въпрос на утрешния референдум в Гърция не е просто: „Какъв човек съм аз?“. Да не се вглеждаме в макрокосмоса, а да се вгледаме в микрокосмоса. Да намалим звука на телевизора, за да чуем гласа на сърцето. Може би утре гърците са извикани не да отговарят за някакви скучни кредиторски предложения и за някакви си еврозони и евросъюзи, а да изберат на кой бряг да застанат – на брега на горчивата истина или на брега на сладката лъжа. На брега на здравия разум или на брега на халюцинациите.

Не знам защо хората толкова масово имат проблем със здравия разум. Но именно неговото все по-тревожно отсъствие днес е разделило света на две и то по конкретния повод на гръцкия референдум. Истинският въпрос на него е „Ще останете ли разумни същества? Да или не?“. Тоест, въпросът не е искате ли да бъдете богати, колко богати искате да бъдете, колко богати можете да бъдете; какво искате да притежавате, за да се чувствате богати; какви искате да бъдете, за да се чувствате щастливи. Въпросът дори не е свързан с мъглявите и съвсем несъществени изчисления за обслужването на държавния дълг по договорени с кредиторите разнообразни, умни и гъвкави схеми. Въпросът е: оттук нататък в истината ли искате да живеете, каквато и да е тя, или в лъжата, колкото изкусителна да е от своя страна? И понеже това не е въпрос, на който може да се отговори с „да“ или „не“, то нека приемем, че въпросът е: „Искате ли да живеете в истината?“.

Комунистическото правителство на Гърция хвърля последните пари на държавата в предреферендумна кампания, която увещава, която заклева хората да гласуват с „НЕ“. „Не, не искаме да живеем в истината! Охи!“ – такъв отговор ще зарадва правителството. За такъв отговор с буйни възгласи призовават и агитаторите, свикнали да пишат, да говорят и да мислят с главни букви и много удивителни. Освен „ДРЪЖСЕЦИПРАСПОКАЖИНАГАДОВЕТЕЕВРОПЕЙЦИ!!!!!!“ те имат и „железни“ аргументи за по-изтънчената и критична част от публиката си. „Дългът е изкуствен, той не е на Гърция, банкерите лъжат!“. Но едва ли на Гърция са давани пари, които не е поискала, при условия, с които не се е съгласила. „Искат да откраднат Гърция, защото е претъпкана с ресурси и природни богатства, за които още не се знае. Ето това брани Ципрас!“ Е, като не се знае, вие откъде знаете? И като го брани, защо не си каже? Пък и ако само петролът и природният газ на Гърция са на стойност над 10 трилиона долара, както сензационно се внушава, то какъв е проблемът с кредиторите? И защо изобщо се е стигнало до кредитори? И защо правителството не използва тази аргументация в риториката си? Защо даже не споменава това? Защо в навечерието на референдума поиска нов заем и започна да усуква, че въпросът не бил за принадлежността на Гърция към ЕС и еврозоната, ами само за начина, по който се осъществява тази принадлежност? Защо в унижението и демагогията си правителството на СИРИЗА стигна до парадокси като този да твърди, че единственият начин гърците да се разберат с партньорите си, е твърдо да откажат да се разбират (Варуфакис)?

За щастие, има и мнозина, които умоляват гърците да гласуват с „ДА“, „Да, искаме да живеем в истината, каквато и да е тя!“. Сред тях са ръководителите на европейските институции, европейски държавни ръководители и финансови министри, гръцки бизнесмени, гръцките опозиционни партии, гръцката православна църква. Да видиш истината и да я приемеш, винаги е било твърде добро начало във всяко едно начинание.

Истинският въпрос на гръцкия референдум е много по-важен от онзи, формулирания от питащите с цел да заблудят и изкушат отговарящите. Затова на него днес отговарят и толкова много хора, които не са запитани пряко и които на пръв поглед нямат отношение към гръцките страсти. Затова светът се раздели, защото разбра, че е дошло време да даде отговор не за Гърция, а за себе си.

Дано утре съседите ни успеят да намерят себе си. Дано позволят на бесовете да излязат от тях, да обсебят свинете и заедно със свинете да се удавят в езерото. И да ги намерят като онзи човек „от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум…“ (Лука, 8:35)

Текстът е публикуван на sulla.bg