Белгия между черното и бялото
Междувременно академията актуализира обучение на полицейските служители в покрайнините на Брюксел, а в редиците има нови попълнения, които тренират ръкопашен бой и схватки на земята. Това са част от новите техники за невъоръжена отбрана. Около 40 от новите попълнения са млади мъже и жени на около 20 години. Това, което се забелязва на пръв поглед е, че всички те са бели.
Наблюдава ги Пол Джейкъбс. В продължение на 20 години той работи по дискриминационните жалби, които са подадени в белгийската полиция. Току-що е приключила лекцията му пред новаците по „интеркултурна комуникация“. Обсъждал е с новобранците защо толкова много белгийски младежи отиват да се бият в Сирия – те са много повече от всяка друга страна в Европа. По време на дебата избухва разгорещен спор заедно с новобранката Сухаила от марокански произход. Както повечето мюсюлмани в Белгия и тя не може да разбере защо младите мюсюлмани стават джихадисти.
„Целият клас реагира твърде импулсивно“, казва Джейкъб. „Това е първият случай, в който останалите разговарят с някой от Мароко“. За някои от посетителите на Брюксел, където повече от 1/4 от населението са мюсюлмани, темата за апартейд би била изненадваща. Но не и за Джейкъбс. „По-скоро съм уплашен, когато започне да се използва този термин. Но замисляйки се, ние наистина живеем в една система на апартейд – имам реални гета, и което е по-важно и по-опасно, хората не живеят заедно в разбирателство… Те са в отделни ментални гета“, обобщава експертът.
До сега може и да сте си мислили, че Белгия би приела по-лесно от някои други страни мултикултурното разнообразие поради факта, че вече има обособени две основни общности – холандскоговорящи и френскоговорящи. Но Джейкъбс казва точно обратното – тези групи са толкова концентрирани върху собственото си развитие, че не приемат външни фактори.
„Винаги говорим за другите с негативни нотки“, казва той. „Казваме: ние сме трудолюбиви фламандци, а валонците са мързеливи! Мислим за „нас и тях“ и това се наблюдава сред кореняците белгийци. И по същия начин мислим: „И сред белите има истински белгийци и новодошли“. Въпреки че хората от Мароко и Турция са били тук три поколения преди тях. В бъдеще това ще постави много въпросителни около това как можем да живеем заедно оттук нататък“, обобщава експертът.
Завършилите обучението си полицейски служители минават през разнообразен 6-часов курс по „интеркултурна комуникация“ един път годишно. Но има новобранци, които не са специализанти и го пропускат. В Антверпен – град, където всеки шести е мюсюлманин, 2600 от полицаите са бели, а едва 22-ма са цветнокожи, казва Джейкъбс.
Въпросът как белгийците от различен произход могат да живеят заедно води до ожесточена полемика, тъй като след атаките в Париж и претенциозните материали на медиите, области като квартал Моленбийк са заклеймени като огнища на ислямски екстремизъм.
В местното училище, където 80% от учениците са мюсюлмани, бяха заснети видеоклипове, в които учащите твърдят, че искат да се радват на живота заедно със съучениците си от различен произход.
Директорът Ерик Ван деер Берш твърди, че е израснал в квартала. „Наистина ми харесва мултикултурната среда, играя баскетбол и футбол с всички етнически групи и религии“, казва той.
Но от детството на директора до сега мнозина вярват, че квартала Моленбийк е променил характера си, като по-голямата част от жителите му са мюсюлмани, а възможностите за социално взаимодействие между различните по произход групи са намалели.
Срещаме се с местния общински съветник, отговарящ за културата и младежта – Сара Турине в малко квартално кафене. Новооткритото заведение Пале де Балкис има жизнерадостен и модерен дизайн – варосани стени и борови мебели, където да се настаните удобно и да хапнете домашно приготвени колбаси от агнешко и говеждо месо.
„Хората в Брюксел живеят рамо до рамо, но не се срещат често помежду си“, казва тя . Тя смята, че дивизиите, които патрулират из града за подсилени заради многото млади белгийци от марокански и турски произход, които реагират остро срещу анти-мюсюлманските настроения, подсилени от атентатите срещу кулите-близнаци в САЩ на 11 септември.
„Младите хора държат на своята мюсюлманска идентичност „, казва тя, “ но те не четат фанатично Корана, така че тук не става въпрос за издигане на религиозни лозунги или порядки от типа, че момичетата трябва да носят хиджаб*, а момчетата трябва да имат бради“.
Разсъжденията на експерта Пол Джейкъбс отекват и във вижданията на Турине за разделението в белгийското общество.
„Простите обяснения са най-успешни, особено в случаите, когато от Саудитска Арабия идват послания с ясно разделение – кое е харам, кое не е; кои сме „ние“, кои са „те“. Ислямистките водачи умишлено насочват младите хора в областите като Моленбийк“, смята общинският съветник.
Малика Саиси е майка на 4 деца, която организира социални дейности за жени в квартала. Тя казва: „От 20 години виждам жени, обсебени от страх – че децата има ще се провалят в училище или ще посегнат към наркотиците. Но напоследък най-големият страх на тези жени е, че децата им може да станат терористи“.
Група от заинтересувани жени мюсюлманки, чиито синове вече са в Сирия, се обърнаха към вътрешния министър на Белгия Ян Ямбон с молба за среща в квартала Моленбийк, на която да се проведе дискусия за превенцията срещу проявите на радикален ислям. Но министърът нито отговорил, нито изпратил представител. На практика никой не е посещавал Моленбийк от атаките. Жителите на квартала са разочаровани, че в повечето медийни изказвани Ямбон заявява, че ще „прочисти Моленбийк“ и ще организира претърсвания къща по къща в района. „Единственото нещо, което се долавя в изказванията на политическите лидери е репресията – „прочистване“ на квартала“, коментира организаторът на женската общност в квартала Йохан Леман от центъра „Ле Фойер“. Той е ветеран в кампаниите за интеграция.
„Когато кажеш на хора, които и без това са изгубили доверие в теб, че ще „прочистиш“ квартала им, каква реакция може да се очаква? Това, което липсва към този момент, е истински добра програма за превенция на радикалния ислям, чрез която хората може би ще разберат проблема и ще могат да го дискутират – това въобще не се случва“, смята организаторът.
*Апартейд (от африканс – „разделяне“) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 г.
* Хиджаб – (от араб. — „граница“, „ограничение“, „преграда“) е практиката на носене на забрадка или друг вид кърпа за главата (було, покривало) от жените мюсюлманки, както и самата забрадка. В Корана думата, използвана за кърпа за главата или було, е кхимар.
