Антиамериканизмът

Божидар Божанов, www.blog.bozho.net

Дори сред по-малко крайно-националистически настроените ни съграждани е лесно различим остър анти-американизъм. И трябва да призная, че и аз имам доста възражения към почти всички аспекти на управлението на САЩ. Това не значи, че няма много положителни аспекти – огромният технологичен напредък се е случил предимно там, благодарение на свободата и на качественото висше образование. Няма да разглеждам и ценностите на американското общество, защото там има някои наистина вдъхновяващи примери. Но нека и аз вляза в антиамериканска „кожа“.

„Антисоциалната“ държава – огромни здравни застраховки, липса на гаранция, че ако останеш без работа ще имаш достъп до здравеопазване, липса на фокус върху обществения транспорт, частни компании, чрез лобита, „паразитиращи“ върху уязвими групи от граждани, частни компании монополизиращи образователните тестове, и то с некачествени такива, и т.н. – ако искате да видите колко е „зле“ в щатите, може да погледате предаването на Джон Оливър. Просто това не е моят модел за държава, и виждам тези неща като лоши странични ефекти от дерегулациите.

За масовото следене на интернета и телефона на граждани е антиутопично и дори няма нужда от коментар (макар че съм направил по-технологичен такъв).

А дали са дебели и тъпи – дебели определено са, а „тъпотията“ няма как да я установим обективно – като член на няколко журита на олимпиади по лингвистика, съм проверявал решения и на най-умните американци, печелещи златни медали, и на случайно училище от Тексас, където нито един не беше решил абсолютно нищо. Държавата е голяма, за да можем да кажем, че „са тъпи“.

Но стандартният антиамериканизъм е базиран основно на външната политика. На военните им действия и тайни операции по всички части на света, с липса на положителен резултат, но с развитие на военния сектор, в който се печелят милиарди. Не един и два филма на американски журналисти показват колко сгрешен е подходът на САЩ както в дипломатическите отношения, така и във военните операции, а „големи умове“ на нашето време, като Ноам Чомски, са сериозни критици на цялата външна политика на САЩ. И аз съм съгласен с критиките му, добре илюстрирани с последния му обмен на писма със Сам Харис, който неуспешно се опитва да защити военните операции на САЩ. Арогантността на това да считаш цивилните за „collateral damage“ (~странични щети), да имаш непрекъснато разрастващ се списък с мишени, тайни операции без знанието на ООН и дори НАТО, директни обаждания от овалния кабинет до чужди държавни глави за преследване на журналисти и сътрудничеството с престъпни режими, са само част от греховете на управлението на САЩ.

И ако си мислите, че „цивилизационни врагове“ на САЩ, като Русия, Ирак, Пакистан, водят по антиамерикански нагласи, не сте съвсем прави – според проучване на BBC, Германия дори изпреварва Русия.

Но има и една друга крайност, в която много хора, явно или тайно, са отишли. Не само в България, разбира се. И това е „световната конспирация“. Силната вяра и дори пропагандиране на тезата, че всички злини на земята са заради САЩ. Че САЩ целенасочено скапват образование, здравеопазване, икономика в други държави, чрез директни заповеди. Дори че САЩ пръскат химически отрови от самолетите за контрол на населението, или че земетресенията, ураганите и наводненията са предизвикани от САЩ. Че сме бедни, необразовани, мързеливи и безперспективни заради САЩ. В тези хипотези често САЩ се смесва или заменя с тайни общества като илюминати или масони, като по стара нацистка традиция, в картинката се вкарват и евреите.

Със или без тези конспирации в главата, много антиамерикансти, продължаващи да живеят в двуполюсен свят, търсят „спасител“ от „лошите американци“, и по инерция виждат такъв в Русия. Положението е станало такова, че ако кажеш нещо против Русия, значи си „американска подлога“, (и обратно – ако кажеш нещо против САЩ, си руски трол). Когато кажеш, че Путин е диктатор, някой веднага вади военните операции на САЩ – да, знам, е и? Това прави ли Путин по-малко диктатор? Както лошите терористи и лошият Путин не оправдават външната политика на САЩ.

Но стига. Тези геополитически спорове „на маса“, тази твърда увереност, че илюминатите, от своите вили във Флорида, контролират нашето ежедневие, докато пийват коктейли на брега на Атлантика, лежерно нареждайки на някой източноевропейски премиер да „съсипе всичко!!“, са загуба на време и енергия. Колосална загуба на време и енергия. И ще цитирам отново убития сръбски премиер Зоран Джинджич – нещо, което е казал след дълга война между САЩ и режима на Милошевич – „Дайте да свършим това, което можем да свършим, а не да вадим световната конспирация като оправдание – може да има и световна конспирация, но хайде първо да видим какво правим в двора си, какво правим в града си, какво правим в страната си. И като си напишем домашното, тогава да видим дали учителят ни мрази или не“. Преди да се намерят хора, обвиняващи Джинджич, че е „американска пионка“ – той също не е влюбен в Америка, и смята, че когато големите държави правят грешки (а те правят), тези грешки се превръщат в още по-големи катастрофи.

Та, и тук, както и в другите балкански държави, имаме много „домашно“ за писане, като общество и като държава, преди да можем да се оправдаваме с външна намеса. И всяко примиряване с „лошия САЩ“ като първопричина за проблемите, всяко противопоставяне в обществото, базирано на незасягащи ежедневието ни геополитически казуси, ни отдалечава от написването на това „домашно“.

Нека сме антиамерикански настроени, нека осъждаме и режимите по света, включително този в Русия, но ако това по някакъв начин ни накара да скръстим ръце; ако ежедневието ни е обсебено от това как САЩ ни пречи, то вината, че сме „зле“ няма да е на САЩ или на илюминатите, а наша.