20 въпроса и 20 отговора за бежанците
Дезинформацията, използваща езика на омразата и новинарския расизъм по адрес на бежанците, придоби толкова мащабно влияние през последните години, че неотдавна изследване на българска социологическа агенция разкри, че 60 процента от българите се страхуват от тях и считат, че те представляват заплаха. Няма съмнение, че безсъвестното политическо говорене по темата, повсеместната медийна безотговорност спрямо проблемите на бежанците и пренебрегването на журналистическата етика водят обществото до абстрактни страхове.
Дълги години медиите не съумяха да изяснят пред обществото истинските проблеми, пред които са изправени тези изпаднали в беда хора. Затова реших да отговоря на 20 често задавани въпроса, свързани с бежанците.
#1. Кой е бежанец?
Масовото непознаване на понятието „бежанец“ е предпоставка и инструмент за за много спекулации в ущърб на бягащите от война и търсещите убежище поради други политически причини хора.
Женевската конвенция дава следното определение за понятието „бежанец“, което е единственото легитимно негово значение:
„Бежанец е лице, което при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чиито гражданин е и не може да се ползва от закрилата на тази страна или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения“.
След подписването на Женевската конвенция през 1951 г. бежанецът вече не може да бъде връщан обратно не по негова воля в страната му на произход и не е задължително да бъде част от голяма бежанска група, за да потърси закрила другаде.
Бежанският статут в България всъщност е част от особената закрила, уредената в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Той се предоставя от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ).
Категории на особената закрила са още убежището (предоставяно от държавния глава), хуманитарния статут (предоставян временно от председателя на ДАБ до отпадане на условията за неговото предоставяне) и временната закрила (предоставяна с акт на Министерски съвет за определен срок).
#2. Кой има право да подаде молба за бежански статут?
Всеки чужденец, стъпил на територията на която и да е европейска страна – преминал през граничен пункт или извън пунктовете с помощта на трафиканти – има право да подаде молба за бежански статут.
След нейното подаване следва процедура по установяване на това дали наистина има основание подалият молбата да бъде считан за бежанец. Ако няма такова, той бива връщан след издаване на съдебно решение.
#3. Длъжна ли е България да приема бежанци?
Да.
България ратифицира Женевската конвенция през 1993 г. Освен това чл. 27 от Конституцията на Република България гласи, че страната ни дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Тоест спекулациите, че България не е длъжна да приема бежанци са точно това – спекулации.
#4. Каква е разликата между „имигрант“ и „бежанец“?
Разликата между тези две понятия е наистина огромна.
Докато за бежанците местенето на друго място е въпрос на спасение, то за имигрантите то е израз на свободната им воля.
До подаването на молба за бежански статут единственият легитимен начин, по който навлизащите на територията на България чужденци е уместно да бъдат наричани, е именно „чужденци“. Защото няма как да знаем какви са те, поне не и докато не подадат молба за убежище и докато не премине процедурата по установяване на това дали им се полага бежански статут (или друга категория особена закрила).
Освен това свеждането на бежанците до имигрантите е зловредно поради причината, че вторите не се ползват от специална юридическа закрила.
#5. Има ли нелегални бежанци?
Категорично не.
Няма понятие „нелегален бежанец“, каквото често се употребява в медиите и в частните разговори между хората. Не съществува и термин като „икономически бежанец“, чиято употреба издава още по-голяма неграмотност. Присъствието на подобни небивалици в медиите е израз на тотална безотговорност от тяхна страна спрямо проблемите на изпадналите в беда хора.
Легални са всички хора, влизащи в юридическата категория „бежанец“.
Да определим някой бежанец като нелегален би било също толкова нелепо, колкото би било да наречем и някой български гражданин „нелегален“. Защото и българският гражданин, и бежанецът имат пълното право да пребивават в страната – да работят, да наемат жилище, да пътуват из нея и изобщо да чувстват България като свой дом (все пак се счита, че бежанецът едва ли би се завърнал обратно в страната си на произход и неговият дом става приелата го страна).
#6. Трябва ли бежанецът да се чувства като гост в България?
Не.
Бежанците в България не са гости у нас. България е техният дом, защото те вече просто нямат друг такъв.
#7. Нелегални ли са тези, които не преминават през КПП-тата?
Съгласно Наказателния кодекс (НК), кандидатът за убежище не носи наказателна отговорност при преминаване на границата не през КПП. Чл.279, ал.5 от НК гласи, че не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията.
Тоест човек, който влезе в страната, дори това да не е на определените за целта места и по предвидения в закона ред, за да подаде молба за някоя от категориите на особената закрила, не извършва престъпление.
#8. Има ли гишета на Държавната агенция за бежанците за подаване на молби за бежански статут на КПП-тата?
Не.
За да подаде молба за бежански статут, човекът вече трябва да се намира на територията на България (или на територията на друга страна от ЕС).
Няма никакво значение дали той е навлязъл през КПП или с помощта на трафиканти. Начинът на влизане в страната няма отношение към правото му да подаде молба за бежански статут.
#9. А защо преминават нелегално?
Oтговорът на този въпрос може да разруши много спекулации, тъй като изобщо не присъства в медиите, а в същото време е изключително елементарен. Защото просто не са създадени легални пътища за бежанци от Близкия изток към Европейския съюз.
Тоест основният проблем пред бежанците, който ги принуждава да прибягват до услугите на каналджиите, е именно в това, че Брюксел не ги пуска да преминат на територията на Съюза, макар и някои европейски лидери да твърдят, че се придържат към политиката на приемственост, а други да им опонират.
Поставете се за миг на мястото на бежанците. Представете си, че бягате от войната в Сирия например. На КПП-то не ви пропускат, тъй като се намирате в Турция, която поне формално се води сигурна за вас страна. Или пък ви казват, че може би ще ви пропуснат да преминете все някога, но да чакате. И така си чакате до безкрай. Затова просто се принуждавате да платите на трафиканти, които да ви прекарат без границата.
#10. Каква е ролята на трафикантите?
Легални пътища за бежанци в Европа просто няма. Затова повечето чужденци, желаещи да кандидатстват за бежански статут, навлизат нелегално с помощта на трафиканти.
Трафикантите, за съжаление, изглежда са превърнати в институция, която на практика тихомълком се подкрепя от Брюскел. Така хем броят на бежанците не е толкова голям, че да се яви като заплаха за социалните и икономически системи в Европа (защото услугите на каналджиите се заплащат скъпо и не всеки може да си ги позволи), хем европейските лидери задоволяват своето чувство за съвест, защото все пак приемат бежанци, съобразно международните договори, подписани в миналото (вероятно давайки си сметка, че неосигуряването на легални пътища за бежанците от Близкия изток към Европа дава хляб на трафикантите и застрашава човешки животи).
Ако бъдат създадени легални пътища за бежанци към Европейския съюз, тогава нелегалният бизнес на трафикантите ще бъде почти или напълно сломен. Ще бъдат спасени и хиляди човешки животи.
#11. Защо тогава не се създават легални пътища?
Европейските лидери, разбира се, знаят за трафика на хора и за опасностите, на които са изложени търсещите убежище по пътя им към Европа. Но явно бежанският въпрос далеч не е толкова лесен за решаване, колкото ни изглежда на нас, които не сме ангажирани да вземаме важни решения.
Ако бъдат създадени легални пътища, вероятно напливът от бежанци към Европейския съюз би бил сериозно предизвикателство към икономиките на страните-членки – предизвикателство, пред което европейските лидери може би не са готови да се изправят.
#12. Само идващите от Сирия и Ирак ли имат основание да търсят закрила другаде?
Категорично не.
Военни конфликти, а също и преследвания поради религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, са налични днес в стотици държави по света.
По-голямата част от света далеч не е толкова спокойно място за живеене, колкото е Европа. Ние дори не можем да си представим как живеят други хора. Затова е погрешно да се счита, че единствено хора от Сирия и Ирак имат реален повод подават молби за бежански статут в друга страна.
#13. Къде се подават молбите за бежански статут?
Погрешно на най-честите представи на европейците, подаването на молбите за бежански статут не се случва на граничните пунктове (КПП-та).
На КПП-тата няма гишета за подаване на молби за бежански статут.
Законът е такъв, че за да подаде човек молба за убежище, той трябва вече да е стъпил на територията на България (или която и да е друга страна в ЕС) – легално или не.
#14. Щом бягат от война, тогава защо не остават в Турция, където война няма, а идват към Европа?
Ако човек мислено се постави на мястото на бягащия от война, би могъл да си отговори много лесно и на този въпрос.
Милиони сирийци в Турция се опасяват, че там те на практика нямат законни статути на бежанци и могат по всяко време да бъдат изпратени обратно в размирната страна, където да бъдат изложени на смъртна опасност.
Причината за липсата на законни бежански статути е, че според международните договори Турция се съгласява да приема бежанци, но само от територията на Европа. Иначе казано, приемането на няколко милиона сирийци в Турция е резултат от политическо споразумение между Брюксел и Анкара и компромис от страна на Анкара, който не гарантира това, че чужденците ще могат да останат там дори и докато конфликтът свърши – камо ли завинаги, каквото право всъщност дава бежанският статут (напомням, че статута на бежанец в ЕС позволява на човека да остане в приелата го страна и след приключването на конфликта).
Представете си, че виe сте в такава ситуация – налага ви се да напуснете родината си (да речем Сирия) поради война или преследване. Бихте предпочели да живеете в Турция, без да сте сте спокойни за своята сигурност и без да сте сигурни дали ще може да се развивате занапред (да си намерите работа, да наемете или закупите жилище – да сте спокойни, че имате нов дом и нова среда)? Или бихте избрали да отидете в Германия, Швеция или в друга европейска държава, където бихте могли да получите законен статут на бежанец и където ще може да си намерите работа и да започнете живота си наново? Обзалагам се, че всеки разумен човек, поставен в такава нелепа ситуация, би избрал второто.
#15. Защо често не носят документите си за самоличност?
Възможните причини някои чужденци да не носят документи със себе си са много, като в основата на тези причини почти винаги са техни собствени страхове, които нерядко са даже нереалистични. Ще изброя само няколко възможни такива.
Понякога кандидатстващите за бежански статут чужденци нямат документи (напр. международен паспорт), защото не може да ги изискат от режима, от който бягат.
Има и такива, които не по тяхна воля губят багажа и документите си по време на тежкия път (например биват обирани).
Друг път причината е в това, че им се наложило да се евакуират бързо и не са имали време да мислят за документите. Или пък те са били унищожени при независещи от тях обстоятелства (например бомбардировка).
Голяма част от бежанците осъзнават, че идвайки в Европа, на тях част обществото ще гледа като нарушители. Това със сигурност усилва страховете им, които са основната предпоставка за това бежанците да крият документите си.
Често и умишлено унищожават документите си преди навлизането си в България, защото се страхуват, че може да бъдат върнати обратно в Турция от граничните полицаи или дори да бъдат върнати в страната им на произход от нашите власти – тоест там, където животът и свободата им биха били застрашени.
Страхуват се също така от евентуални последици за тях поради навлизането им нелегално – например арестуване и наказване със затвор (макар и законът да е категоричен, че търсещи убежище не се наказват при нелегално навлизане на българска територия, те може би невинаги знаят това – също както и много наши сънародници у нас също не го знаят).
Някои напускат страната си на произход тайно, тъй като се опасяват, че близките им там може да бъдат тормозени от режима или от някоя от местните групировки заради тяхното отсъствие.
Освен посочените тук, вероятно има още десетки такива и подобни причини, поради които бежанците нямат документи при навлизане на българска територия.
#16. Кой е решил, че Европейският съюз трябва да приема бежанци?
Конвенцията за бежанците, уреждащи техните права, е подписана малко след края на Втората световна война, когато много бежанци нямат възможност или не желаят да се завърнат в страната си на произход. Поради тази причина се стига до излъчване и подписване на Конвенцията, която урежда тяхното право да останат да пребивават в държавата, където са се установили вече и където са започнали новия си живот.
#17. Залята ли е Европа от бежанци?
Усещането за заливане на Европа с бежанци е преди всичко плод на политически и медийни спекулации. Увеличение в броя на подадените молби спрямо предишни години определено има, но е абсурдно да се говори за „заливане“ или „криза“.
По данни на Агенцията за бежанците на ООН от 2014 г., едва 14 процента от бежанците в глобален мащаб се озовават в развитите страни, като 86 процента от тях пребивават в развиващи се държави (тоест в страни от т. нар. „Трети свят“).
Към 2015 г. повече от 4 милиона бежанци от Сирия (тоест 95 процента от сирийските бежанци изобщо) намират убежище в едва пет страни – Турция, Ливан, Йордания Ирак и Египет. Тоест ако има бежанска криза, то тя не е в Европа, а в последните изброени страни.
Потърсилите закрила в Европа (по-точно в Европейския съюз, Швейцария и Норвегия) сирийци са едва 3 процента от общия брой хора, бягащи от войната в близкоизточната страна, като всичките останали 97 процента се намират в държави извън Европа – в страните от Африка и Близкия Изток, в Турция или другаде.
Тоест схващането, че едва ли не към Европа се извършва някакво голямо преселение на народите, е резултат от спекулации.
#18. Защо младите момчета не се бият в армията в Сирия, а бягат?
По принцип е въпрос на лична преценка дали някой ще предпочете да се жертва за родината си или да избяга. Нямаме право да обвиняваме никого за неговия избор, какъвто и да е той.
Но причината по-голямата част от бежанците да са млади хора не е тази, която си мислим ние на прима виста – че ги е шубе да се бият, иначе казано.
Участниците в гражданската война в Сирия са наистина много. Тоест голяма е вероятността младите момчета – които ние се чудим защо бягат, да бъдат не по тяхна воля въвлечени в конфликта и дори да бъдат принудени да се сражават на страната на някой от актьорите в него, когото обаче те не подкрепят.
Например те може да не подкрепят режима на Башар Асад, но бидейки призовани в армията, навършилите пълнолетие млади момчета трябва да се бият на негова страна. Затова повечето предпочитат да избягат, вместо да се жертват за диктактор, който бомбардира собствения си народ.
#19. Колко процента от бежанците са деца?
51 процента от всичките близо 20 милиона бежанци в света към днешна дата са деца.
#20. Има ли бежанци, които не успяват да достигнат до спасението?
Да, за съжаление, и те не са никак малко. Пътят към спасението често е смъртоносен поради липсата на легални пътища.
Нерядко се случват трагични инциденти с опитващи се да достигнат до бреговете на Европа хора. Повече от 3 770 души са загинали, опитвайки се да прекосят Средиземно море през 2015 г. Повечето от тях загиват при инциденти, опитвайки се да изминат разстоянието от Африка до Италия. 800 са загиналите при опит да преминат от Турция в Гърция през същата година.
За сравнение, атентатите през 2001 г. в САЩ, които промениха света (както се изрази тогавашният президент на най-влиятелната в глобално отношение страна Джордж Буш), отнеха живота на около 3000 души.
___
Цитираните в текста статистически данни са на ООН.
