Сезоните на Game of Thrones от добри до най-добри

червената сватба, game of thrones
Сезон 5 Като оставим настрана шегите за Пясъчните змии, най-големите фенове на сериала могат да намерят безброй причини, поради които да боготворят този сезон, макар и той да е най-малко харесван от широката публика. Сериалът имаше нужда от пълен рестарт след чудовищно добрия четвърти сезон и започна втората си половина, поставяйки героите в няколко разочароващи за феновете ситуации. По отношение на авторитета, Джон и Денерис се опитаха да запазят лидерските си позиции на съответните места. Обстановката в Кралски чертог след смъртта на Тайуин Ланистър се промени и новите религиозни организации получиха възможност да укрепнат. А това доведе до нов политически пейзаж във Вестерос. Станис се опита да направи нещо, но годините на разцвета му отдавна бяха изтекли. Именно в петия сезон е един от най-зрелищните епизоди – не от първостепенна важност, но възхитителен от гледна точка на реализация - епичният Hardhome, който носи духа на книгите на ДЖ Р. Р. Мартин. Останалата част от сезона за съжаление не може да се сравнява с него.
Сезон 2 В някои отношения това е първият \"истински\" сезон на \"Игра на тронове\". Докато първият сезон е като пролог – краят на управлението на Робърт Баратеон и възходът на децата му – вторият сезон се гмурна в дълбоките води на историята. Тук е войната между Джофри и Роб Старк - вече приятелството между родителите им е забравено и има защо. Освен тях имаме и Станис и Ренли Баратеон... и Грейджой! Вторият сезон донася големи наслади и вкарва нови персонажи в сюжета. Освен това, ако гледаме отвисоко, именно тук се полагат основите на битката при Черна вода.
Сезон 7 Едва ли можем да наречем предпоследният сезон гениален. Игра на тронове постъпва като The Sopranos, Breaking Bad и Mad Men където сериалът приключва с два \"полусезона\". Така че е възможно осмият сезон значително да компенсира слабите моменти от този. Въпреки това не можем да отречем достойнствата на това, което видяхме между 16 юли и 27 август. Няколко рода загинаха в седмия сезон. Още в самото начало Аря сложи край на Фрей като отмъщение за Червената сватба. Но като че ли един от недостатъците беше именно избиването, което отклони фокуса от конфликта между Ланистър и Таргариен-Старк. Церсей стоеше в Кралски чертог, Денерис командваше предимно от Драконов камък, а Джон Сноу добре попътува от север на юг и обратно, и обратно. Все пак обаче романсът между Джон и Денерис най-накрая се случи, макар и да му липсваха искрите, които сме виждали между предишни двойки. Освен това – драконите! Три дракона, единият умря, после стана зомби. Всичките епизоди, в които Дани използваше децата си, бяха изключителни. Нека не забравяме и сестрите Старк, които се държаха за гушите в продължение на целия сезон и накрая ни оставиха с увиснали уста. Браво за всичко!
Сезон 6 Кръв, хаос, мелодрама... диващина. Дорн вече е кръвожаден матриархат, Аря започва своята мисия, а Джон Сноу беше съживен. А кулминацията в последните два епизода беше меко казано брутална. Битката на Копелетата и взривяването на Септата... умопомрачително. А във връзка с последното няма как да не споменем и смъртта на Мейс, Марджъри и Лорас Тирел. Най-мрачният сезон в историята на \"Игра на тронове\"... и един от най-добрите.
Сезон 1 Загрявката преди голямото зрелище, което следва в следващите сезони. Първият сезон е основополагащ за всичко, което се случва занапред. Основни сюжетни линии започват тогава и продължават и досега. Падението на Нед Старк е сред акцентите на първите десет епизода. Липсата на зрелищни и големи битки е компенсирана от сценария, в който авторите залагат на развитие на персонажите. Нищо повече от началото на нещо велико.
Сезон 3 Най-важният от гледна точка на сюжет сезон (заедно с първия). Тук също се развиват и едни от най-силните конфликти между два персонажа – Джон и Игрит са към края на любовната си връзка, а Бриен не просто ескортира Джейми до Кралски чертог. Сезонът показва по-мащабен поглед над Вестерос , развивайки историята на Братството без знамена и другите религиозни групировки (които ще бъдат развивани занапред). Но две сцени от сериала са повече от култови – Червената сватба (безпрецедентен шок в историята на телевизията) и моментът, в който Денерис показва истинската мощ на децата й.
Сезон 4 Ключовата година, в която напълно се премахна статуквото над Вестерос и се положиха основите на повечето конфликти във втората половина на сериала. Този сезон най-добре се възползва от книгите, разделяйки \"Вихър от мечове\" на два сезона. Инерцията от Червената сватба в трети сезон не намалява и тук видяхме Лилавата сватба, делото над Тирион и походът на Денерис през Залива на робите. Не липсват и неочаквани изненади в четвъртия сезон. Едва ли има по-брутална смърт от тази на принц Оберин. Освен това имаме млад воин, чиято любовница умира в ръцете му, син, който убива баща си (и жената, която го предава) и Аря и Хрътката, които продължават пътешествието си. Най-силният сезон досега!
Споделяне
Харесва ми
Споделяне
Каквото и да ви говорят, става дума за пари

Защо Marvel сами спойлнаха новия си филм
Том Круз, Стич и Карате Кид щурмуват боксофиса

Големите филмови премиери през месец май
Защо Джеръми Ренър отказа втори сезон на Hawkeye

"Да не мислите, че съм половин Джеръми, защото бях прегазен?"
Местните авиокомпании няма да поръчват и части

Търговската война: Китай спира доставките на самолети на Boeing
Ливърпул лети към титлата, но ще счупи ли рекорда за най-голяма преднина на върха?

Ливърпул лети към титлата, но ще счупи ли рекорда за най-голяма преднина на върха?
Поколението Z като жертва на "голямото пренастройване на детството"

Поколението Z като жертва на "голямото пренастройване на детството"
"СИН, НО ГО НЯМА НЕБЕТО" - да бъдеш майка на различен син

"СИН, НО ГО НЯМА НЕБЕТО" - да бъдеш майка на различен син
"Синдром на самозванеца": когато успехът не звучи като истина

"Чувствам се като измамница. Не знам как стигнах дотук..."
Ако градинката пред Вашия блок е обрасло с бурени, тъжно и необгрижено пространство, направете нещо за него.

Градинката пред блока - универсално лекарство
"Никога не е късно" - толкова простичко. И толкова невярно

"Никога не е късно" - толкова простичко. И толкова невярно