Ролите на Жан Моро, които ще останат в историята

Жан Моро, френска актриса, франция, кино
\"Жул и Джим\" (Jules and Jim, 1962)
Докато адаптира романа на Анри-Пиер Роше, режисьорът Франсоа Трюфо търси актриса, можеща достоверно да изиграе жена, която пленява сърцата на героите от заглавието за години напред. Едва ли за ролята има по-подходящ избор от Моро, която сякаш без усилие извежда на преден план невинността на персонажа, последвана от крайно непокорство, което обаче кара Жул и Джим да й се подчиняват безусловно. Това е заглавието, с което първо свързваме Жан Моро.
\"Дневникът на една камериерка\" (Diary of a Chambermaid, 1964)
Сред известните режисьори, с които работи Жан Моро, е и испанецът Луис Бунюел. Диалозите са на френски, а актрисата е в персонажа на парижка прислужница , която постъпва на работа в провинциално имение. Там пред очите бързо се разкриват тайните на буржоазните й работодатели и техните съседи. Роля е емблематична за Моро – привидно невинна, докато преценява ситуацията, а след това се нахвърля , за да получи каквото иска.
\"Безсмъртна история\" (The Immortal Story, 1968)
Орсън Уелс работи три пъти с Жан Моро и въпреки че цялостно филмите The Trial и Chimes at Midnight са по-добри, актрисата е най-добра именно в телевизионния филм Безсмъртна история. Тя влиза в ролята на Виржини, жена решена да отмъсти за смъртта на баща си, унижавайки бизнес партньора му. Бори се с най-силното женско оръжие – красотата.
\"Нощта\" (La Notte, 1961)
Хладната красота на Моро я прави идеална за главната роля във филма на италианския режисьор Микеланджело Антониони, който продължава тенденцията от филма си L\'Avventura с тази история за обтегнатите отношения на една брачна двойка. В ролите са Марчело Мастрояни, което е още една причина да обожаваме този класически филм. Нещастия, постоянни изневери и взаимна непоносимост са основните чувства между двамата. Това е едно от най-разноликите превъплъщение на Моро... и на партньора й.
Споделяне
Харесва ми
Споделяне