Режисьорите, които обичат насилието

U5dsiervcxZ1Fw1UpkhLqpxC9eCp91N_1680x8400
Алфред Хичкок Хичкок е сложен режисьор и човек, известен с многобройните си несигурности и проблеми. От тук не е чудно, че се съсредоточава върху насилието във всякакви негови форми. С филми като „Психо” той разширява границите на Холивуд, както никой друг режисьор преди това. Не само че включва истинско насилие на екрана, но и предизвиква симпатии към убиеца – нещо нечувано дотогава. Този филм променя завинаги световното кино и проправя пътя на качествените трилъри.
Куентин Тарантино Ако има режисьор, който е безпардонен в сцените с насилие, то това е Тарантино. Това е човек, който изстисква всяка капка , която насилието може да предложи – от предисторията до епилога. Минете през известната сцена с мъчението в Reservoir Dogs и през битката в Kill Bill Vol 1 и ще се убедите, че колкото по-брутално е, толкова по-добре. Но винаги в услуга на историята. Затова обичаме Тарантино.
Ларс фон Триер Колкото и противоречиви отзиви да събира творчеството на Триер, за нас той си остава майстор по отношение на темите за насилието, еротиката и сексуалността. Филмите му са като ампутация без упойка – държат човека с дни и не можеш да си по-средата – или ги обичаш или ги отричаш. Хубавото е, че той не се отказва и винаги иска да види колко далеч може да стигне. Препоръчваме Nymphomaniac, Antichrist, а на края на годината – The House that Jack Built.
Мартин Скорсезе Въпреки че Скорсезе се изявява в много жанрове, той е най-известен с филмите си Goodfellas и Taxi Driver, които включват много насилие. Нещо нормално предвид това, че разказват истории за гангстери и ментална нестабилност. В неговите филми той показва сцени на крайности, провокирайки полюсни реакции в зрителите. И хубавото е, че това насилие не е преувеличено, нито стои не на мястото си. Скорсезе просто знае как да борави с това сложно усещане.
Михаел Ханеке Най-„мекият” режисьор в списъка ни. Вместо да показва кръв и брутално насилие, Ханеке залага на различен тип агресия. Той се интересува от философията на насилието, доминантните заплахи, които тегнат над героя и го притискат повече от физическите удари. Агресия над ума и психиката – това вълнува режисьора на филма Amour с блестящата Еманюел Рива.
Йоргос Лантимос Един от родоначалниците на гръцката „нова вълна” винаги успява да удиви почитателите си с насилието, което вкарва в черните си комедии. Гръкът влиза в световното кино с филма Dogtooth, и оттогава става все по-мрачен и по-мрачен. За разлика от някои режисьори, неговите сцени на насилие са богати на детайли, въпреки че насилието понякога стига до крайни величини. Помните ли Колин Фаръл в The Lobster… за това говорим.
Такаши Мике Кръв, кръв и още кръв – по японски. Това е стилът на Такаши Мике – режисьорът, който прави едни от най-смразяващите хоръри днес. Ако ще има кръв , ще е с тонове, ако ще има смърт – ще е близко до геноцид. А най-хубавото е , че всичко това не спира само с огромното количество, а то е подплатено, на места дори преувеличено, но пак – естетическо. Неслучайно филмите му Ichi the Killer и Audition се смятат за едни от най-насилствените филми на всички времена.
Споделяне
Харесва ми
Споделяне
Том Круз, Стич и Карате Кид щурмуват боксофиса

Големите филмови премиери през месец май
Защо Джеръми Ренър отказа втори сезон на Hawkeye

"Да не мислите, че съм половин Джеръми, защото бях прегазен?"
Местните авиокомпании няма да поръчват и части

Търговската война: Китай спира доставките на самолети на Boeing
Ливърпул лети към титлата, но ще счупи ли рекорда за най-голяма преднина на върха?

Ливърпул лети към титлата, но ще счупи ли рекорда за най-голяма преднина на върха?
Мария Бакалова и "Това, което остава" - актрисата е в нов български филм срещу насилието на пътя

Мария Бакалова и "Това, което остава" - актрисата е в нов български филм срещу насилието на пътя
Поколението Z като жертва на "голямото пренастройване на детството"

Поколението Z като жертва на "голямото пренастройване на детството"
"СИН, НО ГО НЯМА НЕБЕТО" - да бъдеш майка на различен син

"СИН, НО ГО НЯМА НЕБЕТО" - да бъдеш майка на различен син
"Синдром на самозванеца": когато успехът не звучи като истина

"Чувствам се като измамница. Не знам как стигнах дотук..."
Ако градинката пред Вашия блок е обрасло с бурени, тъжно и необгрижено пространство, направете нещо за него.

Градинката пред блока - универсално лекарство
"Никога не е късно" - толкова простичко. И толкова невярно

"Никога не е късно" - толкова простичко. И толкова невярно