„Проектът Флорида“: детска приказка в реалността на възрастните
Възможно ли е светът около теб да се разпада и да останеш щастлив? Възможно ли е да останеш недосегаем за ужаса на реалността? Може ли да не знаеш дали утре ще имаш покрив над главата си, и да се чувстваш добре? Когато си на шест, може.
Възможно е не само това, а още хиляди неща, запечатани в един от най-добрите филми на годината, „Проектът Флорида” на режисьора Шон Бейкър. Заглавието е част от 22-рия Международен София Филм Фест и може да бъде гледан до 29 март в съответните кина.
„Проектът Флорида” е поредното заглавие от дългия списък с независими филми от миналата година, които се откроиха на фона на големите блокбъстъри. Истината е, че днешната аудитория има голяма нужда от филми като този. Не само, защото тази почти двучасова лента е добра, а защото показва сблъсъка между невинното детско щастие и грозната действителност на живота след определена възраст.
Бейкър е майстор в изобразяването на грубата американска действителност. И тук, както и при Tangerine (2015), няма и следа от американската мечта. Вместо нея е животът е на метри от увеселителния парк Дисниленд в Орландо, Флорида, в мотел с лилави стени и с гръмкото име Magis Castle. Реалността е далеч от магията. Наемателите делят една перална машина (другите не работят), асансьорът вони, стаите разполагат само с най-необходимото.
В този свят живеят 6-годишната Мууни и майка й, Хейли (Бриа Винате) – бивша стриптизьорка и настояща амбулантна търговка на парфюми. Всяка изкарана стотинка отива за плащане на седмичния наем. Мууни е „дете кошмар“. Тя псува, прави всякакви пакости, показва среден пръст на прелитащия хеликоптер и не би се поколебала да наруши нито една забрана.
Приказката започва в мига, когато момичето се събере с приятелите си – Скути и новонанеслата се в съседния мотел (Futureland) Дженси. Основното занимание на групичката е да вбесява живота на околните по всякакви начини, най-вече на управителя Бил (Уилям Дефо), и да муфти продавачите на заведенията за безплатен сладолед и гофрети.
Шон Бейкър е истински разказвач на истории и тази драма затвърждава името му не само като режисьор, а като сценарист и монтажист. Предпоследният му филм, Tangerine, разказва за историята на транссексуална проститутка, която се опитва да открие с кого й изневерява приятелят й, като по пътя пребива немалко заподозрени. Истински добрият кадър разказва и развива историята и в тези две заглавия на Бейкър това се случва. Майсторски монтаж и кинематография, които помагат на статичната история да не се изравни. За това заслуга имат и сценаристите – отново Бейкър в тандем с Крис Беркош (двамата работят заедно и в Tangerine). Диалогът е отрупан с цинизми, псувни и обидни жестове. Големи събития няма. В тази история, погледната през по голяма част от времето през наивните очи на Мууни, липсват големи случки, като изключим една, за която ще разберете след като гледате. В такива моменти изтърканият и клиширан епитет „различен” придобива истинско значение.
С риск този текст да заприлича на реч в прослава на Бейкър, трябва да му признаем и още нещо. Този авангарден творец знае как да подбира актьорите си. Попадайки в профила на Бриа в Инстаграм, той решава да й осигури първата роля в киното. Най-малкото, което може да се каже за изпълнението й в ролята на Хейлим, е че това е повече от зашеметяващ дебют. Винате и Бруклин Принс (Мууни) дават истински урок за майчинството. А Бруклин Принс е истинска фурия на екрана. Триото е завършено от Уилям Дефо в ролята на управителя на мотела, който е единствения, пред когото Мууни би склонила глава. Не защото се плаши от него, а защото децата имат свои правила на поведение. И се подчиняват само на хората с подход, добрите хора.
„Проектът Флорида” е филм, който оставя известна горчивина. Символиката на заглавието идва от работното име на проекта за Дисниленд в Орландо, Флорида (паркът е открит през 1971 г). Увеселителен парк, в който мечтите на децата стават реалност… но в работен етап. Все още не са. Далеч са от реализация. Защото в света на възрастните дори на най-добрата майка няма да й се размине, ако девет различни мъже са видяни да влизат и излизат от стаята й. Наемът трябва да се плаща. Лилавите стени на мотела и гръмкото име са само гадна заблуда.
Ако си късметлия обаче, историята ти може да завърши с отворен край, оставяйки мъничко надежда. Може, и това понякога се случва, някоя Дженси просто да те хване за ръката в пристъп на отчаяние и двамата да отидете там, където всяка детска мечта може да се сбъдне. На метри от Magic Castle… Възрастните да се оправят както могат.
