Поглед в бъдещето с футуристично кино

The Matrix матрицата
Терминатор 
Футуристичният екшън на Джеймс Камерън променя завинаги жанра на sci-fi киното и до днес остава ненадминат. Много хора се опитаха да повторят формулата, включително с възраждане на самия Терминатор, но не успяха. В този екшън епос човечеството живее в подтисничеството на машини и зла корпорация. Един човек може да промени всичко. За да се случи това в бъдещето обаче, първо трябва да се промени миналото. Терминатор – добре програмирана машина – е изпратена в миналото, за да унищожи този човек. Другото, както е приказката, е екшън, култ и история, която трябва да се гледа. Камерън преплита бъдеще с настояще и минало, и създава футуристична антиутопия, в която по гъвгав начин примесва пространствено-времевия континиум с кино, пуканища и сюжет, разбираеми и за най-претенциозния зрител.
Блейд Рънър 
Бъдещето на Ридли Скот е обгърнато в мрак, летящи коли и андроиди. То е лошо, гадно и всеки човек трябва да се бори за живота си. Някъде там, Скот пречупва цялата си история през погледа на един ловец на глави... извинете, на андроидни глави, който, подобно на всеки герой без наметало, е малка искрица надежда в един скапан свят. „Блейд Рънър“ е истинско удоволствие за феновете на жанра и е любопитен поглед към нещо, което се надяваме да не се случи в следващите хиляди години. Освен това е редно да бъде изгледан отново най-малкото, заради продължението си, което пристига догодина и ние чакаме нетърпеливо.
Сектор 9 
Бившият визуален директор на различни игри и приятел на Питър Джаксън – Нийл Бломкамп прави режисьорския си дебют в пълнометражното кино с този бутиков футуристичен и чудесен филм, който много хора така и не видяха. Какво би станало, ако в един момент извънземните дойдат на Земята, но вместо да се бият с нас, решат да се настанят на планетата ви? Това е въпросът, който Болмкамп си задава и съответно си измисля свой отговор. „Сектор 9“ разказва историята на едно извънземно и един човек, разделени заради общовалидни различия, породени от фундаментални бариери, поставени у нас по рождение, но събрани от обстоятелствата и в крайна сметка, скрепени заради силно приятелство, въпреки различностите ни. „Сектор 9“ е трогателен, минималистичен филм, който разглежда бъдещето, извънземния живот и какво-би-станало-ако... пречупено през гледната точка на два изключително различни индивида – извънземно и човек.
Ex_Machina: Бог от машина 
Алек Гарланд – човекът, написал сценарий като „Плажът“, прави режисьорски дебют. В него той се заема с близкото бъдеще, в което човек най-после създава изкуствен интелект. Изключително красива, добре програмирана машина, която има чувство за личен избор и свобода, но няма емоции. Какво би станало, ако на тази машина й дадеш правото да живее свободно в света на хората? Как би постъпила тя? За да открие отговорите Гарланд натъпква всичките си въпроси в този камерен филм, съставен от къща с няколко стаи и само три персонажа и заплита сюжет, близък до играта на котка и мишка, на надлъгване и манипулации. Младият режисьор създава великолепен психотрилър, който поставя в бъдещето и си представя най-страшния, но уви, логичен финал за него.  Ex Machina е модерен шедьовър, който мина незабелязано у нас, но ние винаги препоръчваме за гледане.
Looper 
Един от най-противоречивите футуристични филми за последните години е именно този. Много хора истински харесват Looper, други не го разбират и не го понасят. Looper експлоатира идеята за пътуването във времето и какво би станало, ако можеш да видиш себе си след много години и да промениш онова, което виждаш. Би ли го направил? Или би спазил принципите си и би живял живота си, вървейки именно по пътя, който те води към онова, което виждаш, но не харесваш? Морал и принципи, разум и чувства, гордост и предразсъдъци се сместват в този филм, в който Джоузеф Гордън-Левит играе наемен убиец извикан, за да убие бъдещото себе си. Емоции и чувства срещу разум и логика. Looper е филм натъпкан с тестостерон, който ще се хареса на всеки почитател на жанра и е готино мъжко кино.
Inception 
До момента това си остава един от шедьоврите на Кристофър Нолан. Британецът така и не успява да надскочи великолепния си заплетен сюжет, който създава в този направо магически филм. Inception работи на изцяло имагинерно ниво. Нищо в него не е наистина и същевременно влияе на действителността повече от всичко друго. За Нолан в близкото бъдеще ние ще успяваме да манипулираме хората, като проникваме в главите им, чрез сънища, и така откриваме тайните им. Но дали можем да зародим една идея? Дали чистотата,  с която се ражда дребния човешки гений, хрумката, онова, което никой друг не е измислил, емоцията, която то поражда, може да бъде изиграно, може да бъде излъгано? Нолан в компанията на Ди Каприо, Джоузеф Гордън-Левит, Том Харди, Елън Пейдж и Килиън Мърфи се заемат със задачата да разберат отговорите на тези въпроси и правят този прелестен оплетен филм, пълен с епични визуални сцени, заплетен и помислен сюжет и хрумки, които не могат да се родят в главата на всеки.
Споделяне
Харесва ми
Споделяне