Под прикритие: Краят

Финалът на „Под прикритие“ беше предшестван от „грандиозно“ БНТ събитие, в което възрастни актьори като Стефан Илиев и Христо Мутафчиев с бастуна си стояха изтъпанчени на сцената на зала 1 на НДК прави в продължение на час, докато водещите задаваха въпроси от типа на „Важно ли е за една актриса да участва в проект като „Под прикритие“ и „Какво научихте от героя си“.

Въпреки шейсетминутния БНТ дискомфорт, феновете на „Под прикритие“ успяхме да дочакаме началото на последния епизод – с равни дози нетърпение и тъга.

Действието се сгъстяваше пред очите ни със секунди, водейки към неизбежния край: край, в който доброто побеждава, но дали?

Андонов

Цялата серия проследи пристягането на примката около врата на Иво Андонов, който се държеше като ранено животно, притиснато в ъгъла. Планирането на убийствата на Ния и Близнака, прострелването на Рони – все ненужни актове, издаващи симптомите на наближаващия край. Паниката му нарастваше лавинообразно, докато се излее към небитието през дупките от куршумите на баретите. Последната сцена от залавянето на Иво Андонов беше наситена с огромно напрежение, което носеше едновременно стискане на палци за Ерол, и едно тайно стискане на палци за Иво, под масата. Смъртта на Андонов може би е донесла облекчение или усещане за победа на някого. Но на първо място тя беше тъжна. Първо: защото смъртта на един гигант винаги навява скръб. И второ: защото разстрелът на Андонов напомни, че във вечната война между престъпния и останалия свят, няма истинска победа.

Попов

Попов се пребори с най-големите си врагове: Джаро и Андонов загинаха. Но Попов претърпя толкова много загуби, че няма как да получи друго, освен пирова победа.

Ерол

Героят на Бойко Кръстанов играеше много сложна и много опасна игра. Въпреки всички залитания и провали, той все пак избра светлата страна (дали от чувство за справедливост или от любов, не можем да сме сигурни). Ченгето под прикритие винаги е в обсега на снайпера: и на полицаите, и на мафиотите. Ерол успя да се измъкне от играта с два куршума и, навярно, посттравматично разстройство. Но остана жив и се вписа в поредицата като един от най-запомнящите се образи.

Куката

Росен Гацов си остана може би най-вълнуващият герой в сериала. Многопластов, нито добър, нито лош, пристрастен към престъпленията, както хероиновите наркомани към хероина. Той се измъкна от закона, но допусна фатална грешка, предавайки жената, която олецетворяваше единствения му шанс за щастие. Той напусна пределите на престъпната група, изгубил всичко, без никаква светлина в хоризонтите си. Така, както впрочем, се случва с всички „бивши“ престъпници.

Жените

Щастието не стига и до жените в „Под прикритие“. Ния се оказа спасена от Близнака и Ерол и взе решението да свидетелства срещу Андонов. Излишно. Яна влезе в приказката „да избягаш с престъпник, в когото си влюбен“, но бързо излезе от нея и се озова във вакуума между щастието, поело към границата с група бежанци, и опорочената система, в която справедливостта е утопия.

Масово се срещнаха коментари, които изразяваха недоволство от неразплетените нишки в сериала, но както каза Мариан Вълев в НДК, „Под прикритие“ е сериал, чиято сила е в пресъздаването на реалността. И на финала продукцията остана вярна на този стил. За зрителя е по-смилаемо да види края за всеки един от героите, като „краят“ във филмите обичайно се бележи от смърт или сватба. Сценаристите не пожелаха да сдъвчат информацията за зрителите, което е похвално. Един сериал е велик, точно когато знае кога да свърши. Всичко останало се превръща в боза, която в крайна сметка оставя зрителя с лош вкус в устата: нещо, което видяхме да се случва с Prison Break (на подобна тематика), както и с много други дълги сериали или филми с редица излишни продължения.

„Под прикритие“ успя цели пет сезона да закове зрителите на диваните им в неделя вечерта и да ги накара да искат още и още. Сериалът осветли някои много тъмни истини за българската действителност, които не могат да бъдат уловени от закона, но могат – от изкуството.

Вижте още от снощния епизод в галерията.