По-добрите тийн филми

spring-breakers купонджийки
Аз, Ърл и умиращото момиче Един от Y&A филмите на миналата година, който мина незабелязано у нас. Той беше показан само на „Киномания“ и много хора го гледаха скептично. Истината е, че малкото, които се осмелиха да го видят, го харесаха. Да, в историята има момче, което разказва, един Ърл и едно умиращо момиче и все пак филмът не е за това. Той е за приятелството и смъртта, на която през цялото време се гледа с лек черен хумор и самоирония, което я прави още по-тъжна накрая. Филм, в който има и друг филм, тъй като основните му персонажи са големи киномани и затова присъства и жестоко готино намигане към филмовите класики, които всеки уважаващ себе си кинофен е редно да е изгледал. „Аз, Ърл и умиращото момиче“ работи на много нива в темите за тийнейджърите и техните истории, вълнения и проблеми. И нито едно от тях не изглежда и не звучи плоско тук.
Moonrise Kingdom Един от тотално подценените филми на великолепния Уес Андерсън, който може да разкаже всяка история, дори най-баналната, все едно е вълшебно приключение до непознати места. Не е ли смисълът на киното именно в това. Moonrise Kingdom не е типичният тийн филм, но той трудно може да се побере, в който и да било жанр. Но не е и филм за деца, въпреки че основните му персонажи са такива – деца на прага да станат тийнейджъри. Не е и за възрастните – макар те да заемат основна роля в него. Той е филм за всички неща, които те вълнуват, когато си малък и когато си тийнейджър – за онези драми и емоции, които ти се струват огромни, за най-важните и страшни проблеми на света. И най-дразнещото е, че всички останали, всички пораснали, ги омаловажават. А не трябва. Прекрасна приказка за първата любов и защо човек си заслужава да се бори, когато обича. Винаги.
Джуно Наградата за сценарий на Академията отива при татуираната Диабло Коди през 2008-а за забавно-притеснителната й история за бременна тийнейджърка и нейните неволи и страсти по време на тази бременност. Филмът не излезе по кината тук на време, а много хора, които го гледаха впоследствие, след като Оскарът му беше връчен, бяха потресени от упадъчния морал на лентата. Диабло Коди решава да разкаже истинската история на своя приятелка, която забременява през втората им година като гимназистки. Коди прави разказа прекрасно – с чувство за хумор, без да се взима много насериозно и без да създава драми и проблеми от това, което се случва. Не, това не е просто филм за бременни тийнейждъри, нито е филм за родителството. Това е филм за любовта, за отговорността, за приятелството, за секса, който понякога свършва с бебета, ако не внимаваш, за разбирането, за различната гледна точка към един проблем и най-вече за порастването. Което се случва, когато ти пожелаеш, а не когато някой ти каже, че вече си голям.
Вината в нашите звезди Поставянето на този филм в класацията звучи като клише за повечето хора. Все пак трудно мога да отрека, че именно това е книгата, която ме трогна много, преди няколко лета, в безобразните жеги. Книгата ме разплака с глас, това стана и с филма. Отрицанието на нещо, самото защото то е комерсиално, говори за тесногръдие и липса на сензитивност към неща, които просто са добри. А този филм е именно такъв. Нормално е тийнейджъри, умиращи от рак да не са вашата тема, нормално е болестите на кино да не ви харесват. Много по-нормално е от обратното. „Вината в нашите звезди“ е филм за чувството за хумор, за прекрасната Холандия, за недъзите, за гадния живот и за това, че всички в един момент сме неудачници и това е окей.
Лесна, А? Отново един от недооценените тийн филми, които минаха и заминаха по кината, без някой да им обърне особено внимание. Освен че това е филмът, с който звездата на Ема Стоун изгря, това е и филм, който се шегува с всички тийн клишета, на които останалите представители на жанра се уповават. Бъзик с първия секс, толкова важен в тази възраст, с клишетата, етикетите, класовото и социално разделение, което всички сме преживели под някаква форма в гимназията.
The Breakfast Club Финалното предложение е нещо старо, но златно. Една от класиките на доброто тийн кино не случайно е такава. След появата на филма през 1985-а много хора се опитват да повторят формулата и успеха му, но безуспешно. Лентата, донякъде режисирана и написана, донякъде импровизирана от актьорите си, разказва за един ден от наказанието на група от петима ученици от почти всички социални групи известни на младия човек, който е ходил на училище. През бунтаря и задръстеняка, спортиста и хубавелката, чак до особнячката - тук има всичко. The Breakfast Club е неумираща класика, която затваря персонажите си в едно пространство и ги разработва, като излиза тотално извън клишетата, макар в началото да е започнал именно от там.
Споделяне
Харесва ми
Споделяне
Том Круз, Стич и Карате Кид щурмуват боксофиса

Големите филмови премиери през месец май
Защо Джеръми Ренър отказа втори сезон на Hawkeye

"Да не мислите, че съм половин Джеръми, защото бях прегазен?"
Местните авиокомпании няма да поръчват и части

Търговската война: Китай спира доставките на самолети на Boeing
Ливърпул лети към титлата, но ще счупи ли рекорда за най-голяма преднина на върха?

Ливърпул лети към титлата, но ще счупи ли рекорда за най-голяма преднина на върха?
Мария Бакалова и "Това, което остава" - актрисата е в нов български филм срещу насилието на пътя

Мария Бакалова и "Това, което остава" - актрисата е в нов български филм срещу насилието на пътя
Поколението Z като жертва на "голямото пренастройване на детството"

Поколението Z като жертва на "голямото пренастройване на детството"
"СИН, НО ГО НЯМА НЕБЕТО" - да бъдеш майка на различен син

"СИН, НО ГО НЯМА НЕБЕТО" - да бъдеш майка на различен син
"Синдром на самозванеца": когато успехът не звучи като истина

"Чувствам се като измамница. Не знам как стигнах дотук..."
Ако градинката пред Вашия блок е обрасло с бурени, тъжно и необгрижено пространство, направете нещо за него.

Градинката пред блока - универсално лекарство
"Никога не е късно" - толкова простичко. И толкова невярно

"Никога не е късно" - толкова простичко. И толкова невярно