О, кино и ужас!

Великият майстор на трилъра и хоръра Алфред Хичкок казва, че да идеята да убиеш човек, никога не идва трудно, по-ужасно е, когато трябва да се отървеш от трупа и да разчистиш след себе си. „Защото едно убийство никога не е лесно. Това се опитвам да покажа. Убийството е трудна, мръсна и неприятна задача.“

Самият Хичкок е човекът, създал сигурно най-ярките и уникални трилъри и хоръри в историята на седмото изкуство. До този момент не се е появил режисьор, който да успее да бие неговия подход към разказването на страшни истории или да има нюха, който Хичкок носи по рождение към ужаса и страхотията. Най-известният хорър на режисьора „Психо“, макар и създаден по книгата на Робърт Блох, в действителност е инспириран от истинската история на Еди Гийн – „Гробокопачът от Плейнфийлд“. На живота на Гийн е базиран и ужасът „Тексаско клане“, а Робърт Блох се вдъхновява от сбърканото съзнание на серийния убиец и неговият Норман Бейтс е по-умната му версия. Томас Харис също използва една от презумпциите на Гийн – той дерял кожата на жертвите си и си правил дрехи от тях – за да създаде персонажа на Бъфало Бил в „Мълчанието на агнетата“. И това е само един от много случаи, когато истински психопат, служи за вдъхновение на седмото изкуство.

Разбира се, че съществува и другата страна. Често, когато Холивуд взима една реална история, особено когато тя е кървава, и вкарва нужния драматизъм, тя често не се харесва на хора, чийто живот пресъздава. Киното познава безброй случаи, в които от серийни убийци до познати на жертви или просто свидетели, не харесват онова, което виждат на голям екран. Наричат го нереално, преувеличено, различно и нямащо нищо общо с действителността. От Джулиан Асанж до Марк Зукърбърг, малко са хората, които остават доволни от продукциите за живота си. Но това не спира Холивуд да произвежда още и още…

Based on a True Story…

… сигурно е второто най-силно притегателно, което води след себе си тълпи от жадни зрители към кинозалата. Първото са онези взривоопасни ефекти, но истинската история остава солта и пипера на седмото изкуство. Всеки човек иска да гледа живота на някой друг и ако той е ужасяващ, да се радва, че това не се е случило на него. А ако е прекрасен, да успее да повярва дълбоко в себе си, че нещо подобно може да се случи и на него.

„Какъв е истинският трик? Да вземеш нещо обикновено и да го превърнеш в нещо необикновено.“, казва персонажът на Майкъл Кейн в мистериозния „Престиж“ на Кристофър Нолан. Дори и този, почти фантасмагоричен филм, базира най-важната част от основния си сюжет на реален факт – създаването на електричеството от Никола Тесла. Само от него, имаме създаването на цяла история за двама илюзионисти, по която има написана книга и направен филм.

Тази и следващите няколко години се очаква истинските истории отново да владеят екрана. Да, разбира се, че ще има инспириращи филми за успеха на някой обикновен фермер. Филми за живота на вдъхновяващи новатори и личности, за успехите или краха на цели империи… Седмото изкуство обича всички тях.

Ние ще ви разкажем за друг тип кино обаче. За кървавото, „да те ударят не е толкова ужасно. Ужасно е самото очакване.“, както казва Хичкок кино… Филмите, които сме подбрали за вас, са базирани на най-лошото в човешката природа. На най-страшното. На най-низките и долни чувства и емоции.

Човек няма нужда да си измисля чудовища, те живеят сред нас!

Някои от не толкова популярните, но изключително зловещи, чудовища на новия век, ще получат своя звезден миг на голям екран. Само преди няколко седмици излезе новината, че известният случай на Слендърмен ще бъде пренесен на голям екран. Митичното интернет хорър създание Слендърмен е висок, слаб, костюмиран мъж без лице, който има пипала, излизащи от гърба му и ловува деца. Той се прочу преди няколко години, когато две момичета на по 12 и 13 години, наръгват над 19 пъти своя приятелка в близка до дома им гора. Случаят на Аниса Вайър и Моргън Гейзър стресна и шокира Щатите, когато двете момичета, без капка на разкаяние, си бяха признали, че се опитали да убият приятелката си Бела, за да получат защитата на Слендърмен и след това да се преместят да живеят при него в имението му в гората, превръщайки се в мини-чудовища. Легендата за Слендърмен циркулира онлайн от няколко години и е силно прилепчива към групи и платформи, където потребители пускат свои собствени хорър истории и получават отзиви от читатели. С него има безброй меме-та онлайн и различни версии за произхода на персонажа.

Друг великолепен и истински ужасяващо-вдъхновяващ психопат, който ще получи своя заслужена екранизация е д-р Хенри Хауърд Холмс. Говори се, че известният сериен убиец, който вилнее из Чикаго, в края на 19 век има над 200 убийства зад гърба си. Доктор Холмс, станал по-известен с прякора си д-р ХХХ, създава хотел-лабиринт, в който избива гостите, служителите и любовниците си. Нарича го „Замъкът” и го превръща в костница. Ако си мислите, че поредицата SAW е новаторска и изобретателна в мъченията си, то д-р ХХХ ще ви опровергае. Той е правил по-ужасни неща в истинския живот. Неговата история е описана в книгата „Дяволът от белия град“, а филмът за живота му, говори се, че Леонардо Ди Каприо ще изиграе ужасяващия мистър Холмс, вече е в процес на правене.

Друг интересен случай, който ще получи свой филм, е така нареченият „мистериозният случай на Елиза Лам“. Канадската туристка Елиза изчезва от хотела си в Ел Ей в края на януяари 2013 година, за да може трупът й да се появи няколко седмици по-късно в контейнера за вода на покрива на въпросния хотел. Убийството й остава неразрешено и до днес, а по въпроса какво и как се е случо с Елиза, цели групи от хора развиват теории из интернет. На случаят на Елиза има посветени видеа и блогове с различни теории на конспирацията. Те се засилват, когато няколко седмици след старта на разследването, от полицията изтичат кадри с последните минути на Елиза в асансьора на хотела. По филм за мистериозния случай вече се работи и той е с работното заглавие The Bringing.

Трилърът The Forest, който излезе само преди два месеца във Великобритания, също е базиран на реални случки… или по-скоро на легенди. Лентата, с участието на Натали Дормър, разказва за гора Аокигахара, по-известна като Гората на самоубийците, която се намира в планината Фуджи в Япония. Освен че е най-популярното място за самоубийства в родината си, Аокигахара е и в топ 3 на същата класация в света. Джейсън Зада пък решава да снима режисьорския си дебют именно за нея. Натали Дормър дори прави разходка там, за да снима мястото, нещо, на което личният й шофьор не се осмелява, защото района се свързва с демони в японската митология. The Forest може да бъде намерен онлайн, в случай, че ви е любопитно.

Krampus е последното заглавие, на което ще обърнем внимание. Подобно на The Forest и този филм е базиран по-скоро на легенда, отколкото на реален случай, но това не го прави по-малко любопитен. Крампус е митично създание, което носи корените си от австрийския фолклор. Хората вярвали, че Крампус – рогат зъл демон, идва всяка Коледа и наказва, отвлича, а в най-страшните версии на мита, дори убива непослушните деца. В буквалния смисъл на думата. Крампус е известен като всичко онова, което Дядо Коледа не е. В германската митология Крампус е противоположността на Св. Николай, прототипът на Дядо Коледа. Митът за чудовището се пренеся от Австрия и в момента е придобил широка популярност по целия свят. За него вече са правени няколко екранизации, кои от кои по-странни, а някои дори нелепи. Последният филм за истинския кошмар по време на Коледа обаче, е дело на режисьора Майкъл Дохърти и е най-доброто, което този приятно-зловещ мит е получавал. Филмът може да бъде намерен онлайн разбира се.

Истински кървави истории има и винаги ще има. „Винаги очаквай най-лошото от хората и никога няма да бъдеш разочарован“ е казала Мис Марпъл и е била права. А любопитни снимки и факти за зловещите филми, може да видите в галерията ни горе.