Денят на независимостта 2
Роланд Емерих се проваля с гръм, трясък и милионен бюджет тук. 20 години след комерсиалния си guilty pleasure блокбастър, който си е модерна класика, той събира част от стария екип и продължава историята. Уж... Плосък сюжет, никаква динамика, химия, апокалиптична епохалност или каквото друго се сетите, което трябва да присъства, тук го нямаше. „Денят на независимостта 2“ беше обиден, както за феновете, така и за самия Емерих.

Отряд Самоубийци
Този блокбастър антисупергеройски екшън присъства тук и в нашата класация за най-лошите филми на лятото просто защото е толкова слаб, че не може да не му отделим нужното място. Той е лош филм, въпреки жанра си, който не се слави с големи дълбочини, но за сметка на това беше едно най-чаканите заглавия на лятото.

Бен Хур
Опитът на руснака Тимур Бекмамбетов да възроди епохалната 3-часова епопея от 1959 година, се провалиха с гръм и трясък, свлечени под хиляди ефекти, плоски диалози, липса на дълбочина в ефектите и лоша актьорска игра. „Бен Хур“ е сигурно най-лошият римейк за тази година и това автоматично му дава място в нашия топ 10 днес.

Добрият великан
Едно от най-големите ни разочарования за тази година идва с този приказен филм, в който великият Стивън Спилбърг се опитва да адаптира на голям екран Роалд Дал. Опитът му не само е неуспешен, ами се сгромолясва под напъните на чистата логика, лошото изпълнение на Руби Барнхил, като малката Софи и ужасния дублаж, с който филмът дойде у нас. Дали Спилбърг е загубил усещането си за кино или това не е най-силната история на Роалд Дал, не е ясно, но е очевадно, че химията между двамата се е загубила някъде между страниците и големия екран и това беше тъжно и жалко.

Ох, на дядо!
Този филм щеше да мине под радара на сивата зона в киното – тоест, скапан филм и комедия, която никой с повече от две мозъчни клетки не би гледал. Но в него участва Робърт Де Ниро. Грешка. За Де Ниро и за нас, зрителите. „Ох, на дядо“ е плоска и обидна комедия, в която просташкият хумор е на елементарно ниво, играта на един от най-великите актьори в киното също, а Зак Ефрон направо дразни. Това не е кино, поне не в смисъла, по който ние го разбираме и е ужасно, че някой някъде си е въобразил, че е редно да го произведе.

Агент полуинтелигент
Времето, в което Саша Барън Коен беше смешен, очевидно е отминало. Или поне така мислим ние, след като гледахме „Агент полуинтелигент“. Просташкият, вулгарен, саркастичен хумор, с който Барън Коен е известен тук отсъства, за сметка на лошо скроени шеги, ужасно много сексуални смешки – всички не на място, и няколко наистина гнусни сцени, след които сексът може и да остане мираж, ако нямате здрави нерви. „Агент полуинтелигент“ не носи нищо на зрителите си, освен позиви за повръщане.

Дивергенти 3: Предани
Единственият Y&A филм в нашата антикласация днес е този опит на Холивуд да произведе следващите „Игрите на глада“ и да се провали ужасяващо, както се случи. „Дивергенти 3“ е адаптация по трилогията на Вероника Рот, която е много известна антиутопия сред тийнейджърите. Първият филм беше приличен, вторият по-скоро скучен, третият уви, се оказа направо провал и обида, дори за най-глупавите и предани на своята авторка читатели. Не случайно Холивуд реши да не прави четвърти филм, какъвто беше планът и засега проектът е замразен.

Алиса в огледалния свят
Джеймс Бобин поема щафетата на Тим Бъртън и филмира втората част на Алиса, като адаптира света на Луис Карол, спрямо този на Бъртън. Резултатът е един лош филм, с много ефекти и никакви вълнения в него. Алиса е персонаж, който радва и кара момичета от цял свят да се влюбват в него отново и отново. Филмите на Бъртън и Бобин правят обратното. Те са скучни, плоски, но пък цветни, и някак не успяват да изкарат магията на света, създаден от Карол и неговата великолепна Алиса.

Косвена красота
Последен, но не на последно място, този мелодраматичен компот на киното е последното нещо, което може да си причините на голям екран, но нашият съвет е да не го правите. Натъпкан със звезди до пръсване – Уил Смит, Едуард Нортън, Кейт Уинслет, Майкъл Пеня, Наоми Харис, Кийра Найтли и Хелън Мирън – този филм е слаба и бозава мелодрама, която облизва фундаментални теми, като смъртта и любовта, и създава кокетен плосък сюжет от тях с лек свръхестествен елемент. Не му се получава. Той е лошо разказана, хиперболизирана мелодраматична история, която не може да изкара от зрителите си нито една сълза. Може би, защото е поел прекалено много сюжетни линии под една подмишница, които не може да разкаже добре.