Петдесет нюанса сиво
Тя е млада и невинна, той е богат и надарен. Двамата се срещат и свършват в червената стая. Под звуците на Бионсе, която пее чувствено „Crazy in Love“ с нов аранжимент. Книгата на Е.Л. Джеймс направи фурор след нежния пол и съответно получи една прилична филмова адаптация. Дали тя е добро кино? Не и в смисъла, в който ние го разбираме. Но не можем да отречем качествената музика и артисти подбрани в него. От Ани Ленъкс през Rolling Stones чак до новото златно момче на r`n`b сцената The Weеknd, който получи номинация за „Оскар“ за парчето си „Earned it“, саундтракът тук просто е добър.
Армагедон
Всеки човек, различен от плачливите ви приятелки, който разбира от кино, ще ви каже, че „Армагедон“ е лош филм. Той има слаба история, странни хрумвания, работи на най-плоските нива на човешките емоции и предизвиква пожар в космоса. Нито Брус Уилис, нито Бен Афлек могат да спасят този филм. За сметка на това парчето на Aerosmith го остави в историята. Като най-лошия disaster филм с чудесна музика.
Step up
„В ритъма на танца“, както е преведен у нас този филм, е всичко друго, но не и кино. Той няма никакви визуални или естетически достойнства с изключение на стегнатото тяло на Чанинг Тейтъм и неговата бъдеща съпруга. Step Up има елементарна история, изпълнена още по-елементарно, но за сметка на това озвучена изключително приятно от едни от големите имена в хип-хопа. Почитателите на този музикален жанр ценят саундтрака, но отдавна са забравили филма. Той може би има само още едно друго достойнство – беше предпоставка за създаването на семейство Тейтъм.
Sucker Punch
Зак Снайдер е визионер, спор няма, но нещо не го бива с историите. „Sucker Punch: Измислен свят“ е типичното доказателство за това. Филмът с комиксова визия, разказва за момиче, което бяга от реалността във фантазията си, където е смел войн, обграден от секси момичета, въоръжени до зъби. И всичко звучи повече от чудесно, но резултатът е плачевен. За сметка на това, Sucker Punch е великолепен за слушане. От кавъри на класики като „White Rabbit“ на Jefferson Airplane до Скънк Ананси, Емилиана Торини и Бьорк, Sucker Punch става само, заради музиката си.
TRON: Наследството
Защо му беше на някой да прави продължение на футуристичния филм Tron, е въпрос, чийто отговор нито един зрител не знае, но всеки си е задавал поне веднъж. С изключение на Джеф Бриджис – деен участник и в оригинала и във втората част, всичко в този филм е грешно. С изключение на музиката, написана и продуцирана изцяло от Daft Punk. Френското дуо получава номинация за „Грами“ за работата си по него. Разбира се, в наши дни и първата част на Tron е почти негледаема, заради ефектите си, но пък си остава култова. Нещо, което не може да кажем за тази.
Батман завинаги
Има двама режисьори, на които им е позволено да правят Батман – Тим Бъртън и Кристофър Нолан. Всички между тях някак не успяват да се справят с Човека-прилеп. „Батман завинаги“ сигурно е най-ужасният и грандиозен провал в опитите за филми по комиксите за Батман. Натъпкан до пръсване със звезди, филмът е като детска, плоска версия на онова, което трябва да бъде. За сметка на това е увековечен с великолепната композиция „Hold me, Thrill me, Kiss me, Kill me“ на U2. Саундтракът на този филмов кошмар, като цяло, е изключително добър.
Лоши филми с добри саундтраци
Добрата визия и добрата история са точно толкова важни за един филм, колкото и добрата музика. Има кино, което може да се похвали, че дължи голяма част от възбуждащата си епичност именно да великолепните композиции, които се леят от всяка сцена.
Има и такива филми, които не стават за нищо, но част от мелодиите са култови и се помнят и до днес.
Нашата селекция от лошо кино с добра музика за фон, е малка, но качествена. Става за слушане, а не за гледане, както се казва. В галерията горе.
