Кадър от филма "Списъкът на Шиндлер"
"Голямата тетрадка" (A nagy füzet,2013)
Войната през погледа на две момчета, принудени да се научат сами да оцеляват. Филмът на Янош Сас по романа на Агота Кристоф разказва за момента, в който две деца трябва да забравят за думите на обич, защото от спомена за тях боли. Двамата близнаци Клаус и Лукас живеят при баба си в село близо до унгарската граница в края на Войната. Жената прави живота им ад до момента, в който двамата разбират, че във времена като тези, няма място за чувства, сантименталност и пощада. "Голямата тетрадка" е филм, в който усещането за Холокоста присъства толкова осеаземо, особено в кадъра, в който евреите са водени сякаш стадо към заколение и единствените, които виждат нещо нередно в това са двете деца.
"Момчето с раираната пижама" (The Boy in the Striped Pajamas, 2008)
Офицер от СС се мести със семейството си в резиденция в близост до концлагера, който е назначен да управлява. Там, през телената ограда, неговият син се сприятелява с момче от лагера - до степен, в която се случва необратимото и непростимото. Един филм за приятелството, което не зачита никакви граници, никакви режими, нито телени огради. За абсурда и противопоставянето на два свята, между които се оказва, че взаимодействието не само е възможно, но и устойчиво. Гледайте този филм и окончателно ще се убедите в безсмислието на всичко онова, което е погубило толкова много човешки животи - не само тези зад телената ограда, а милиони други, засегнати непряко от събитията.
"Пианистът" (The Pianist, 2002)
Замисляли ли сте се някога за всички онези таланти, чийто гений не е оцелял? Познаваме Ане Франк единствено благодарение на една дама, която решава да запази дневника й (по-точно да го укрива) в продължение на години. А колко още като нея би могло да има...? Такива мисли донася филмът на Роман Полански, който разказва истинската история на композитора и пианист Владислав Шпилман. В ролята е Ейдриън Броуди, който печели Оскар за най-добър актьор, а филмът е сред най-добрите европейски заглавия на 21 век. Защо? Защото показва, как може да оцелееш в епоха като тази и защото изкуството винаги може да те прекара "от другата страна". Тук не говорим просто за оцеляване на фона на мрачни събития, а за измеренията на гения и зверствата, на чийто фон той има силата да издигне човешката душа.
"Животът е прекрасен" (La vita e bella, 1998)
Шедьовърът на Роберто Бенини е един от върховете, когато говорим за събитията от Втората световна война. Един от малкото, които предоставят различна трактовка на случващото се в лагерите на смъртта. Един нереален филм (тъй като това не би могло да се случи нито за минута в истински концлагер), който обаче напълно реално показва докъде би могло да стигне желанието на един баща и съпруг да предпази близките си.
"Четецът" (The Reader, 2008)
15-годишен младеж започва любовна връзка с 36-годишната служителка в градския транспорт Хана Шмиц. Аферата продължава едно лято, след което Хана без предупреждение си тръгва от живота на Майкъл. Години по-късно двамата отново се срещат и там започват противоречията. Как изглеждат нещата отвътре? Какви са онези, които са стоели зад действията в лагерите? Не онези "големите", по чието нареждане всичко се е случило, а онези, които са изпълнили заръките? Възможно ли е да има повече от една гледна точка? Едно е сигурно, този филм си заслужава да бъде гледан, когато говорим за Холокоста.
"Изборът на Софи" (Sophie's Choice, 1982)
Не разбираме до кaква степен е застъпен Холокоста в тази лента до нейния край. При толкова много събития той някак остава като фон. Но именно на финала сякаш всичко започва отначало, през нова призма - призмата на белезите. Белезите в една жена, които оставя престоят в концлагера. Разбираме, че не е нужно да работиш от зори до здрач с пистолет, опрян в главата, за да изпиташ ужаса, за който разказват оцелелите днес. Историята показва до какви измерения могат да стигнат ужасът и извращенията в лагерите. Критикът Роджър Еберт, най-известният филмов критик и до днес, поставя този филм на първо място в класацията си за филм на годината през 1982. А великолепната Мерил Стрийп печели своя втори Оскар за ролята си на Софи Завистовски. Гледайте - ще е поне полезно.
"Списъкът на Шиндлер" (Schindler's List, 1993)
Всеки филм за Холокоста изследва този период от различна гледна точка. Понякога това е детската ("Момчето с раираната пижама), комичната ("Животът е прекрасен), женската ("Четецът") или някоя друга. В гледната точка, която избира Стивън Спилбърг за своя шедьовър, има нещо отвъд обикновеното историческо отразяване. Има едно изобразяване на епохата, в което ще видите и чуете онова, което режисьорът не ви казва и показва. Той ви стимулира сами да достигнете до него. Ще разберете гледните точки на различните психологически типажи, характерни за епохата. Ще усетите коментара, изразен в едно червено палто, което говори колкото хиляди думи. Съвсем заслужено отреждаме на "Списъскът на Шиндлер" челно място, когато търсим гениално художествено, но и реално отражение на явления като Холокоста.
Холокостът през погледа на седмото изкуство
Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.
Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.
Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.
Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може да накара човешката природа да пробие познатите граници.
Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…
Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.
Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието?
