10 анимации, които да гледате сами или с децата си

Зоотрополис
Зоотрополис Започваме с новата анимация на „Дисни“, която излезе по кината миналата седмица. Лековат сюжет и чувство за хумор, но Дисни са майстори в това. Съвсем спокойно може да си причините историята на малко амбициозно зайче с големи мечти, заговор за отвличане на животни и един чаровен и нахакан лисок. Между заека и лисицата има флирт, който само по-големите ще видят, има смешки и препратки към различни филми и ситуации от живия живот, а за най-малките е всичко останало – включително и песента на Шакира.
Отвътре навън Един от най-недетските анимационни филми за последните години. Носителят на „Оскар“ в категория за анимация тази година, може да се похвали с изключителна оригиналност и докосване на най-различни носталгични нотки. „Отвътре навън“ е от анимациите, които трудно ще се схванат от най-малките, но по-големите деца ще харесат много. А най-големите просто ще се насладят на изключително оригинален сюжет.
Играта на играчките 3 Смятате ли, че е случайно, че третата част на анимационната поредица беше номиниран и за „филм на годината“? Не, не е. Оригинален, затрогващ и добре направен. Може и да не сте гледали първите части на франчайза, но тази е задължителна. Носталгията по добре забравеното старо и вълната от новото, която неизбежно идва, е основният мотив на лентата. Децата ще харесат всичко в нея, както и възрастните. Толкова е просто.
Феноменалните Един от анимационните филми на Пиксар, които останаха малко извън полезрението на голямото кино и широката аудитория. Но който го е гледал, не е съжалил за миг. Бъзик с жанра за супергероите и същевременно един от неговите добри примери, „Феноменалните“ е умело направен, забавен, с препратки и закачки, които по-големите ще схванат и същевременно е изключително забавление за децата, които винаги го гледат с отворена уста.
Кошмарът преди Коледа Малко хора знаят, че преди да бъде ражисьор на игрално кино, Тим Бъртън всъщност е бил аниматор. Своята страст към доброто рисувано кино той не изоставя никога, а това е един от шедьоврите му. Направен през 1993-а филмът и досега е един от най-добрите примери за готин Коледен и същевременно анти-коледен филм. Бъртън майсторски разказва историята на съществата от Хелоуин, които празнуват Коледа и го прави така че, хем да не обиди никого, хем да се посмее на разни традиции и отживелици. А куклите, които британското студио, с което работи и до днес, изработват за него, са майсторство на stop motion анимацията.
Фантастичният господин Фокс Един от майсторите на съвременното кино – Уес Андерсън, взима една от великолепните книги на Роалд Дал и произвежда това истинско бижу на анимацията. Сюжетите на Дал никога не са прекалено усложнени. Те винаги разказват готина, обикновена история с ясна поука. Андерсън взима това, наема британско студио за куклите на семейство Фокс, техните приятели и врагове, и типично за себе си – прави един от най-нестандартните анимационни филми за последните десет години. Препоръчан с две ръце за малки, големи и всякакви любители на доброто кино.
Омагьосаният император В ранните си години студио „Дисни“ анимират предимно приказки и чужди истории и рядко правят написани специално за тях сюжети. Една от най-добрите им анимации за онези години е базиран на народна приказка за зъл император. Дисни разбира се правят своя версия на нещата, с много чувство за хумор и готина анимация. Надутият император Кузко не е един от най-популярните им персонажи, но със сигурност е онзи, в който ще се влюбите завинаги, когато изгледате филма.
Метрополис Японската анимационна дистопията няма много общо с великолепния филм със същото име на Фриц Ланг от 1927-а. Но пък е един от прекрасните примери на източното анимационно кино. Историята на младо момче, неговият чичо – частен детектив, и свят, в който хората не трябва да изпитват емоции, е прекрасен за гледане във всякакви възрасти. Да, по-сложните теми и идеи няма да бъдат разбрани добре от най-малките, но пък големите ще им се насладят с кеф. За другите остава прекрасното майсторство на традициите в аниме киното и 2D анимацията.
Последният еднорог Една от анимациите, които събира света на японското кино с британското. Направен в аниме стил, филмът разказва историята на последния еднорог, който тръгва на пътешествие, за да разбере какво се е случило с нейния вид. Придружава я магьосник, който я превръща в момиче, за да я спаси от зъл крал. Тъжен и прекрасно нарисуван, този филм е магически за малките и доста по-дълбок за големите.
Корелайн И за финал нещо от британския майстор на нестандартното фентъзи Нийл Геймън. Нека да уточним нещо важно – каквото и да ви казват, Геймън не пише за деца. Дори детските му книги не са за най-малките. Но за малко по-големите, той ще е като откритие. „Корелайн“ е великолепен пример за умението му да разказва страшни истории, да направи щастлив финал, без това да е дразнещо и да изплаши всяка аудитория. Един от добрите кино примери, където литературата среща най-доброто от анимацията.
Споделяне
Харесва ми
Споделяне
Каквото и да ви говорят, става дума за пари

Защо Marvel сами спойлнаха новия си филм
Том Круз, Стич и Карате Кид щурмуват боксофиса

Големите филмови премиери през месец май
Защо Джеръми Ренър отказа втори сезон на Hawkeye

"Да не мислите, че съм половин Джеръми, защото бях прегазен?"
Местните авиокомпании няма да поръчват и части

Търговската война: Китай спира доставките на самолети на Boeing
Ливърпул лети към титлата, но ще счупи ли рекорда за най-голяма преднина на върха?

Ливърпул лети към титлата, но ще счупи ли рекорда за най-голяма преднина на върха?
Поколението Z като жертва на "голямото пренастройване на детството"

Поколението Z като жертва на "голямото пренастройване на детството"
"СИН, НО ГО НЯМА НЕБЕТО" - да бъдеш майка на различен син

"СИН, НО ГО НЯМА НЕБЕТО" - да бъдеш майка на различен син
"Синдром на самозванеца": когато успехът не звучи като истина

"Чувствам се като измамница. Не знам как стигнах дотук..."
Ако градинката пред Вашия блок е обрасло с бурени, тъжно и необгрижено пространство, направете нещо за него.

Градинката пред блока - универсално лекарство
"Никога не е късно" - толкова простичко. И толкова невярно

"Никога не е късно" - толкова простичко. И толкова невярно