Защо САЩ се отказа от пълна инвазия на Иран – разходка по ръба на Третата Световна война

| от |

4 ноември 1979 г. маркира началото на края в отношенията между САЩ и Иран. Прословутата Иранска революция слага край на шах Мохамед Реза Пахлави, с помощта на студенти и протестиращи, които окупират американското посолство и взимат 52-ма американски заложника.

Новият лидер на Иран е Аятолах Рухолах Хомейни и именно той ще държи американците в продължение на 444 дни, отказвайки всякакви преговори или отпускане на ислямската хватка, която реже всички видове дипломатически отношения със запада.

От идването на Хомейни, до този момент, повечето иранци са сигурни, че трябва да унищожат САЩ и запада, защото предишният шах е бил особено добър партньор. Възможно е да сте виждали Иран, преди да е дошла революцията и отдаването на радикализацията. Жителите на тази страна са изглеждали далеч по-свободни и щастливи, но е достатъчно да се отрови един човек, за да започне дългото и безславно падение.

Хомини

Странно или не, но преди революцията и през 70-те години на миналия век, най-голямото малцинство в Иран, е това на американците. Те са близо 52 хиляди души. Повечето са военни контрактори, но всичко приключва за една вечер.

В следващите 444 дни САЩ търси най-различни методи за решаване на проблема, чертае доста сериозни планове за атака, инвазия и дори премахването на Хомейни от властта.

В края на декември 1979 г. Елмо Зумвалт и Уърт Бегли са на мнение, че военната интервенция в Иран стои на дневен ред. Двамата пенсионирани американски генерали виждат доста възможности за нападение.

Един от плановете им е свързан с пускане на мини около остров Карг в Персийския залив, откъдето повечето танкери на Иран започват да носят петрол. Останалите пристанища могат да бъдат затворени с помощта на бойни кораби. По този начин и самата икономика на Иран може да се задъха. Заплахата на САЩ може да се извиси до степен, в която при убийството на американски заложници да се стигне до атака над наземни цели, което също да е достатъчно притеснително. Американците знаят, че ако оголят защитите на Иран и покажат слабите места, Ирак няма да чака втора покана и може да превърне месията Хомейни да изглежда слаб.

Второ предложение включва минирането на пристанищата, но включва и превземане на летища на Иран, които по-късно да се превърнат в база за американски самолети и използването за бомбардировки. Това пък автоматично дава позиция за превземането на петролните полета и спирането на икономиката на страната. Подобни стъпки обаче могат да застрашат много сериозно самите заложници.

Авторите на този научен труд обръщат и много внимание на слона в стаята – СССР. Те не виждат тяхната опция за интервенция, а още един опит за превземане на територията. Двамата не виждат по-голямата заплаха, война между двете големи сили на иранска територия.

През август 1980 г. разследващи журналисти като Джак Андерсън ще разкажат за секретен американски план, който ясно посочва, че има опция за превземане на територии от Иран и плануваната дата е около средата на октомври, същата година.

Основната идея е, че това ще активира освобождението на заложниците, изплащане на санкции от страна на Техеран и помощ на Джими Картър да спечели изборите през въпросната година.

Картър продължава да запазва мълчание и отказва да приеме идеята за агресивни действия.

Андерсън се притеснява, че след като той има достъп до подобни планове, очевидно и руснаците разполагат с такива и могат бързо да изградят своя собствена стратегия. Белият дом отрича всякакви възможности за интервенция, докато Иран подозира изпращането на близо 760 хиляди души като войници за първата вълна.

Историята е повече ясна, Иран не е нападнат от САЩ, Джими Картър никога не приема идеята, че заради 52-ма души трябва да нападне цяла държава и да жертва още повече животи. Той самият е на мнение, че има дипломатически методи за решаване на проблема.

В края на април 1980 г. са изпратени хеликоптери на морската пехота с отряди Делта, които да извадят заложниците. 8 души загиват, но нищо повече от това.

Дилемата е повече от ясна, ако решат да използват всички сили за война, дават възможност на СССР да се активира и да участва в подялбата на страната. Все пак точно това се случва през 1979 г. в Афганистан.

Тъй като СССР вече е започнал своята инвазия в Афганистан, мнозина виждат потенциалното нападение на Иран като възможност. Шансовете СССР да тръгне към Иран не са никак малко, а и тъй като режимът на Хомейни не е чак толкова стабилен, една атака е напълно достатъчна, за да сложи край на опитите за радикални промени. Мнозина обаче стигат до едно странно заключение – позитивите от подобна инвазия за СССР няма да са особено високи.

Причината за подобни възгледи е очевидна, Иран не е в най-силната си позиция и в момента е мишена за всяка една от големите сили на картата. През септември 1980 г. НСА на САЩ прихваща няколко телеграми до КГБ, където се говори за така наречения октомврийски преврат. По мнението на експерти като Андерсън, шансовете да се отвори нов фронт, в който СССР да се появи като освободител, стават доста големи, американците също ще имат повод да влязат в Иран, следвайки стъпките на Афганистанския конфликт.

Американското разузнаване посочва, че СССР насочва свои сили около границите с Иран, а също така е преместено и ядрено оръжие, придружено с ракети земя-въздух за предпазване от въздушни удари.

Експертите във Вашинготн не са очаквали такива ходове, защото така се оголват някои натовски граници, както и защитите срещу Китай. Разпределението на силите показва, че СССР по-скоро е очаквал да има възможност за контра-атака, отколкото да поведе самостоятелна инвазия.

През 1986 г. The New York Times посочва, че Пентагона бързо е променил своите решения и желанието за светкавична война е започнало да се изпарява. Това кара и Картър да излезе с изявление и ясно да посочи, че всяка една инервенция в Персийския залив и околните страни ще се смята като заплаха за САЩ и техните лични интереси и ще бъде посрещната с военна сила.

Изпратени са 12 F-15 в Саудитска Арабия, които би трябвало да подскажат на страната, че напускането на шаха няма да се пренесе като зарази и другаде. Проблемът е, че журналистите бързо забелязват, че изпратените самолети не са били въоръжени. Това подчертава още една слабост, която Картър разкрива на сцената.

Други издания смятат, че СССР първи ще превземе петролните полета, докато Техеран и Вашингтон са в една мъртва хватка и търсят полезния ход за победа.

Веднага излиза още една новина от Вашингтон, че моментът, в който съветски войници се отправят към петролните полета, САЩ ще изпрати своите десантни сили и ще ги изпревари в превземането на тази апетитна хапка. Така или иначе не се стига до действия, тъй като Роналд Рейгън идва на власт и Картър е освободен от този сложен пъзел.

Тайните започват да се разкриват, когато през 1983 г. секретен анализ на Пентагона показва всички шансове за потенциална Трета Световна война, която стартира с инвазията на СССР в Иран. Документът не се опитва да предсказва бъдещето, а просто посочва основните проблеми, които могат да настъпят в резултат на тези действия, повечето сценарии се развиват като потенциална атака и намесата на СССР, както и на последствията за околните страни.

В един такъв сценарий се посочват шансовете на СССР да изпрати 24 дивизии. Саудитска Арабия автоматично позволява на САЩ да разположи своите войници на тяхна територия. Започват срещи на американски и съветски изтребители. Това позволява на СССР да изпрати около 90 дивизии в Европа, използвайки всички сили от Варшавския договор, активирайки по-сериозна война. Това ще е моментът, когато Северна Корея окончателно ще превземе Южна Корея, при това без много сериозни опити и действия. През 1984 г. излиза и един апокалиптичен филм „Threads“, в който режисьорът разкрива последиците от ядрена война между двете сили.

За да стане ситуацията още по-неприятна, повечето доклади от журналисти на Иран-Иракската граница показват, че има достатъчно войници, които още не са се възползвали от кризата в Иран, но реално са готови за употреба на сила.

Истината е, че Ирак много надценява своите възможности по време на този конфликт. Иракчаните очаквали, че повечето войници ще са верни на стария ирански лидер, а не на неизвестната личност, която в този момент е успяла да вземе властта. Истината е, че Иран нямал никакво намерение да допусне съседите си при себе си.

В този момент има достатъчно хора като Хенри Кисинджър и Меначем Бегин, които често желаят късмет и на двете страни, тъй като сблъсъкът между тях ще се смята за облекчение между всички. Впрочем всички смятат, че подобно нападение ще е като изборът между рак и СПИН. Опитите да се постигне същото изтегляне на съветски войници от Иран, както се случва през 40-те години, вече не може да се повтори. САЩ не е единственият притежател на ядрено оръжие и точно по тази причина се стига до следващите големи проблеми. По-късно във войната между Иран и Ирак, двете страни се опитват да осакатят своите петролни танкери и тъй като Иран има далеч по-добра морска екипировка за бой, успява да оцелее много по-лесно, отколкото иранците.

Кувейтските танкери се охраняват от американски сили, за да може да се запази петролната независимост, докато Иран и Ирак са се вкопчили в своите основни конфликти. През 1987 г. Иран и Китай успяват да произведат свои далекобойни ракети и да ударят танкерът Sea Isle City, точно това кара американската авиация да унищожи иранските петролни платформи, охранявани от Ислямската Революционна гвардия.

През април 1988 г. USS Samuel B. Roberts е ударен от иранска мина. Десет моряка са ранени, американската флота завардва фрегатата Sahand и блокира фрегатата Sabalan. 50 ирански моряка загиват, докато по време на тази операция САЩ губи само двама пилота.

След тези действия, иранците прекратяват своите опити за удари по танкери в Персийския залив. През 1987 г. адмирал Джеймс Ляънс предлага неговите сили да ударят всички ирански бази, намиращи се по бреговата ивица, възползвайки се от опцията да реши доста проблеми с ескортирането на танкерите от Кувейт. Следващата цел отново е икономически обекти, които ще замразят всички страсти на Иран, но отново не получава разрешение за действие. По планове на адмирала, цялото фиаско ще отнеме точно два дена.

Администрацията на Рейгън също подкрепя действията на Ирак, но никога не дава нещо повече от благословията си за действие. Мисията по ескортирането на танкери приключва само месец след края на Ирак-Иранската война. По същото време и СССР започва да колабира, с което приключват и всякакви шансове за евентуална намеса в територията на Иран.

Второто посещение на американска флота в Персийския залив ще е след инвазията на Ирак в Кувейт, докато Иран остава напълно неутрален в действията. През 1991 г. Иран започва да изразява недоволство от позиционирането на американски войници в Саудитска Арабия и региона на залива. През същата година Джавад Зариф ще бъде ирански посланик в ОН и ще изрази съмнения, че успехите на американците в Кувейт не са тяхната единствена цел.

Истината е, че през 90-те години на миналия век, САЩ наистина са стояли в региона с една основна цел, да държат Ирак под контрол и никой не обръща толкова внимание на Иран. Проблемът обаче е, че атентатите, включително и върху кулите в Кобар в Саудитска Арабия ще убие 19 американски пилота. Вашингтон подозира Техеран и след това дори подготвя план за удряне на наземни цели. Тайната идея е била отслабване, при това значително отслабване на иранците, тяхната флота и въздушни сили.

През 2007 г. Пери потвърждава, че ударите били организирани от Ал Кайда. Това не пречи на САЩ да обмисля пълна инвазия в Иран през 2003 г. Една от големите шеги на военните е, че всеки иска да отиде в Багдад, но истинските мъже искат да отидат в Техеран. Скоро след това започва инвазията в Ирак, а малко след това и Афганистан. Иран остава някъде по-далеч за бъдеще време.

Това е причината за поредните трусове и разглеждането на потенциални операции. Техеран продължава да пази мълчание, използвайки най-различни проксита за постигането на своите цели, а мирът продължава да изглежда по-крехък от всякога.

 
 
Коментарите са изключени за Защо САЩ се отказа от пълна инвазия на Иран – разходка по ръба на Третата Световна война