Западът размени Балтийските страни за Дания – Сталин нямаше сили за разширяването на западните граници

| от |

Съществува легенда, че Йосиф Сталин мразил Хамлет. Историята на Шекспир за кървавата интрига в съда в Дания е била леко обвързана с политиката на Кремъл, която именно той е ръководил. Критиката, която Шекспир пише, практически показва, че Йосиф не е обичал изобщо някой да се бърка в неговите идеологии. В една друга история се твърди, че датският принц впечатлявал много диктатора и Хамлет е бил един от героите, които точно Сталин винаги назовавал по име.

Сталин също има една своя история с Дания. През пролетта на 1945 г. Червената армия успява да освободи датския остров Борнхолм от немска окупация и остава близо 11 месеца в техен контрол, преди да дойде падението на Германия. Датчани, британци и американски политици се съмнявали, че руснаците ще се оттеглят от острова без дипломатически совалки и военно напрежение. Истината е, че грешат. Борнхолм е бил тихо евакуирано място и руски войници не останали там.

Историята е интересна, защото съветските амбиции продължават и по време на Студената война. Редица историци продължават да напомнят коментара на Сталин, че всяка една окупирана територия трябва да получи и своя собствена социална система. Всеки прави точно това, когато дойде време за разполагане на армията си. Не е възможно да се практикуват други действия по един различен начин. Историята показва, че Сталин е имал много по-сериозни мотиви от разширяването на съветската власт и идеология.

На конференцията в Ялта през февруари 1945 г. се съгласява да раздели Европа на изток и запад по река Елба. Борнхолм се намира в най-източната точка на Елба, на север от най-западната точка на Полша. От всяка една стратегическа гледна точка, превземането на острова дава сериозни предимства и застрашава допълнително Дания. След падането на Берлин, съветските сили правят невероятни опити да вземат повече датска земя. Чърчил се притеснява точно от това и забелязва как бързат да вземат пристанището Висмар, а ако това се случи, Сталин има сериозно предимство. Страната е освободена от американците в Гренландия, британците по сушата на Дания и от руснаците на остров Борнхолм.

На 2 май 1945 г. генерал Майлс Демпси и 2-ра британска армия стигат до Любек. Британското взимане на града слага край на надеждите на Сталин да успее да натисне границите на Дания. Войниците на Демпси са готови да влязат в Скандинавия, но окончателното им освобождаване изисква и присъствието на британците, които да помогнат с разоражаването на предаващите се германци на 4 май. Бронхолм все още има окупирани немски сили.

Немският командир на острова е Герхард фон Кампц. Той нарежда на войниците си да се предават само на британци. Изпраща съобщение в Копенхаген и иска поне един британски офицер да дойде на острова, но това искане е игнорирано. Междувременно фон Кампц държи повечето пътища отворени, за да може германците да избягат от окупираните съветски територии. Докато немците се оттеглят на запад и наблюдават клането, което извършва Червената армия, голям брой немски войници са изолирани в Корланд и Северна Германия.

Единственият възможен маршрут за евакуация е по море и Бронхолм е очевидната посока. На 6 май генерал Ролф Вутерман пристига с гренадирски полк от близо 800 души. Той нарежда на всички германци да пазят острова, докато останалите части се евакуират. На 7 май фон Кампц се среща с датски официални представители. Те откриват германците да се въоръжават и подготвят за война. Датчаните все пак предлагат на немските сили да се предадат.

На 7 май генерал Айзенхауър ясно казва, че Борнхолм има същия статус, както и всяка друга територия в Дания и страната е готова да изпрати войници на острова, които могат да се разгърнат във всеки един момент. По същото време британците прихващат съветски самолети, които извършват бомбардировки от тяхната страна. Територията, която поразяват е вече записана в споразумението на Ялта още през февруари 1945 г.

Руснаците няма да бомбардират западни територии, но могат да правят всичко, което преценят в своите собствени. Малко по-късно отново има бомбардировка на позициите на острова, които трябва да мотивират германците да спрат съпротивата. На 8 май става ясно, че британците взимат ново решение – могат да приемат капитулирането на германците на острова, при това без никакви коментари и проверки от самите руснаци. Борнхолм се оказва с особен интерес за едната и другата страна, особено след като на пристанището могат да се забележат руски подводници.

Британците са притеснени от действията на своите съюзници, но и те имат своите мотиви – на острова могат да се открият руски военнопленници. Поставени са и доста сериозни артилерийски оръдия с обхват до 42 километра, които лесно могат да обстрелват южните течения на острова. С подобен обхват е възможно дори да се достигне полския бряг. Хаосът, който носят летците на Сталин успява да увеличи значително човешките жертви.

10 датчанина загиват от бомбардировките и хиляди други остават бездомни в Роне и Нексо. Между 16 и 20 хиляди германски войници остават на острова, заедно с дивизия SS, придружена с малък контингент от руски войници, които пристигат на 9 май 1945 г. Само за няколко дни са пристигнали и още близо 7 хиляди войника, много жени-войници, с които да изненадват още повече останалите местни жители.

Съветското присъствие е наложено много бързо и прието от датчаните. Майор-генерал Фьодор Федорович Коротков ще бъде назначен за командир на острова, а по-късно ще се представи дори пред датското правителство. Лети за Копенхаген на 1 юни за среща с кралското семейство на Дания. Майор-генерал Рихард Дюинг пристига на 5 май, за да приеме предаването на германците. Очаква се от Дания да постави свои военни бази на острова, но само след като руснаците си тръгнат.

Местните жители успяват да виреят нормално с руските гости, които трябва да си тръгнат след няколко дни, а реално остават там със седмици. Провеждат се партита, танци и някои спортни събития. Пристига дори кралското семейство. Има и напрежение, тъй като хората на острова трябва да предоставят дърва и газ, с които да помогнат на гостите да строят своите бараки и да се подготвят за по-зимни условия. Това малко ги притеснява, особено след като знаят, че гостите могат да останат по-дълго.

Има записи за изнасилвания, извършени от руски войници, както и нападения над жени, но определено са по-малко, спрямо изпълненията в Германия. Въпреки факта, че има малко пострадали, те продължават да са налични и за едно известно време става ясно, че Дания изобщо не обръща внимание на острова и се опитва да избегне всякакви конфронтации и коментари. Пресата отказва да разглежда случващото се там, а междувременно все повече хора се опитват да напуснат. Цената на окупацията, поне по думите на Сталин, трябвало да се носи от датчаните, а за тях самите, това било просто поредната тайна, сякаш на този остров няма такива хора.

През юли датския външен министър Кристмас Молер ще изследва всички възможни връзки и ще се опита да накара британците да си тръгнат, като с това се надява, че и руснаците евентуално ще трябва да напуснат страната. Същият човек ще помоли и външния секретар на Великобритания за бъдещето на базата на Фарьорските острови, като се надява, че ако не се разгърне там военен контингент на Великобритания, то най-вероятно може да спадне и интереса на СССР, като най-вероятно ще се спре и организирането на военни бази в Балтийско море.

През 1945 г. Хенрик Кауфман също ще попита дали наличието на бази на САЩ в Гренландия няма да мотивира руснаците да направят същите бази на Борнхолм. По това време Дания предпочита да се позиционират бази на ОН, отколкото на СССР.

Накрая е необходимо да се подходи доста сериозно към Борнхолм, където всичко се центрира към различни интереси. Сталин трябва да приеме, че Гренландия и Исландия ще бъдат част от Англо-Американската доминация. В замяна ще може да приеме, че ще запази Балтийските страни на влияние. Финландия може да окупира определени точки, докато Дания ще бъде предоставена на запада. Островът е върнат обратно под изричното обещание, че на тази територия няма да се поставят никакви военни бази, с това условие се освобождава и самата територия.

Руската окупация е дала достатъчно възможности на СССР да се възползва. Победата в Европа не води до победа на СССР, те продължават своята активна битка с Япония и до края на август се налага да плащат с още животи. Борнхолм се оказва остров, който е твърде далече за влияние, включително и за СССР. Самият Рузвелт ще опише цялата страна като един сложен случай, който изненадва всички в близкото бъдеще. Изтеглянето на съветските войници през 1946 г. означава, че страната може да се възстанови и да се присъедини обратно към западните лагери, където СССР нямат никакво влияние.

 
 
Коментарите са изключени за Западът размени Балтийските страни за Дания – Сталин нямаше сили за разширяването на западните граници