Войната в залива доказа на Китай, че трябва да предприеме спешна военна реформа

През 1991 г. китайски военни офицери наблюдават как САЩ прегазва цялата иракска армия. По това време Ирак може да се похвали като страна, която изпреварва Китай по военен опит и разработката на оръжие. Американците печелят тази война с минимални загуби и успяват да променят изцяло историята на военните стандарти.

Това води до редица проблеми и притеснения при генералите на Китай, които от много време контролират своята армия на автопилот и не мислят за никакви реформи. Военната реформа е пропусната в следствие на икономическата и социалната. Сино-виетнамската война показва, че китайските войници не са това, което днес се представят, че могат да бъдат. Малко след това идва и падането на СССР, следователно започва да се повишава напрежението, тъй като никой не може да бъде категоричен дали няма да има нови войни.

Тайната за подобряването на една армия идва чрез експерименти, опит, събиране на информация и дори привличане на оцелелите от едно сражение. Това е изучаване и сканиране, което ще позволи на повечето експерти да анализират и проверят чужда стратегия. През 1991 г. става ясно, че армията няма много ресурси за обновяване, а и предишната война е коствала доста загуби.

Липсата на политическо внимание не позволява и необходимото учение. Единственото решение е, че могат да се наемат офицери от други армии, които да преподават стратегия и организация. Войната в залива е достатъчна мотивация да се издирят представители и на двете страни и да покажат какво е сработило за едните и какво не е успяло при другите.

Оборудването също е проблем. През 90-те години Китай има доста проблеми с набавянето на модерно оръжие. Ирак няма проблеми и може да се смята за модернизиран. При него ще открием МиГ-23, МиГ-25 и МиГ-29, докато китайците разполагат само с копие на МиГ-21 и няколко по-стари самолета от 19-тата серия на руския изтребител. ВВС на Ирак също разполага със защитна система от руснаците, но по някаква причина не успява да сработи достатъчно добре.

Вълни от американски самолети поразяват вражеските цели без никакви усилия, следователно Китай е под напрежение – те също използват руските ПВО системи. Прословутите Т-72 на Ирак не са били никаква заплаха и отново става ясно, че са били прегазени, а по това време ще открием, че Китай изостава в производството на бронирана техника. Балансът между качество и количество е разглежда с години и винаги има своя превес. Китай винаги използва численото си превъзходство, но това не винаги достига. Исторически погледнато, след Виетнам ще открием, че Китай продължава да вярва, че точно то ще позволи да се изравнят силите между по-сериозна и напреднала военна сила.

Ирак доказва друго, количеството винаги отстъпва пред модерната технология.

Точно това ще накара генералите да поискат помощ от партията и да започнат да търсят някакви нови посоки за война. Китай започва сериозни инвестиции в технология и закупуването на по-модерен съветски хардуер. Русия е гладна за средства и приема сделката, но по това време Китай не подозира, че не купува точно модерната техника, която е предоставена. Китай купува и от Европа, но през други купувачи, след като има икономически санкции. Последната стъпка е да започне една по-сериозна разработка, която да даде необходимите отговори за противодействие.

С промяната на технологията и доктрината, някой най-накрая дава зелена светлина за разработката на въздушни сили. Разглеждат се възможности за далекобойна стрелба. Исторически погледнато, Китай никога не е имал възможност да нанася далечни и точни удари извън вражеска линия, преди това всичко е било ориентирано директно към партизанска война. Тя не може да помогне особено при евентуална атака с по-модерни техники. Освен това става ясно, че всеки е уязвим на по-точни удари с балистични ракети. Точно това ще е във фокусът на армията, особено след като трябва да се прави по-мащабна реформа. Технологията ще е в основата на тази разработка.

Китайците стигат до заключението, че една конвенционална атака може да замени всички останали методи за нападение. По-важното е, че докато британците и американците имат по-сериозни технологични предимства, те се изправят и срещу много по-слаб и по-малко опитен войник. Въздушните сили слагат началото на войната и позволяват победата да се случи по-бързо.

Тази война кара китайците да направят реформи, да насочат сили и да започнат да се подобряват, при това значително. След 1991 г. е трудно дори да я познаем, след като производството им достига до някои много високи точки и до днес се смята за заплашителна и респектираща сила.