Рибата и чипса помагат за британския морал по време на Втората световна война

„Можете да ни вземете чая, захарта, бисквитите и конфитюра, но не и рибата и чипса!“

За да победи Германия по време на Втората световна война, британското население трябва да се откаже от основни продукти без да има особено право на възражения. И то е готово да се откаже от газта, бекона, захарта и маслото си, за да спечели войната, но традиционното за острова блюдо от риба и пържени картофи е прекалено голяма жертва. Това класическо британско ястие продължaва да се консумира без прекъсване по време на цялата войната.

Както подсказва името, скромното ястие с риба и пържени картофи (или „чипс“, както им казват във Великобритания) съдържа пържена риба в хрупкаво запръжка, поднесена с порция патати. Не е известно откъде точно произхожда, но е изключително популярно в края на 1800-те. В началото на 20-ти век във страната има над 20 000 магазина за риба и чипс.

Наред с чая, ястието оттогава се превръща в символ на британската култура, въпреки че по ирония на съдбата двата й основни компонента идват от различни култури. По време на двете световни войни рибата и чипсът е едно от единствените ястия, които са постоянно налични. Защото има сериозни опасения, че ако то се откаже на британското население, моралът ще пострада необратимо.

Дажби

По време на световните войни военното производство и прекъсването на веригите за доставки водят до това много храни и други основни стоки от ежедневието да станат по-малко достъпни или напълно невъзможни за придобиване. За да се гарантира, че всеки има справедлив дял от малките количества доставяни стоки, британското правителство въвежда нормиране. Първоначално това включва горивото, но по-късно започна да включва и основни неща като яйца, захар и конфитюр. Месото също става на дажби, въпреки че месото от дивеч не. Неща, които не са нормирани, като някои плодове и зеленчуци, все пак са трудни за намиране.

Министерството на храните издава на всички в Обединеното кралство книга за дажби, която се използва за закупуване на храни от конкретни магазини, а тези магазини получават определено количество храна за продажба.

Дажбите се превръщат в източник на кампании за повишаване на морала, като „Копайте за победа“. Правителствените служители също получават книжки за дажби, което помага на населението да се почувства спокойно, че не е несправедливо третирано. Дори Нейно Величество Кралицата има такава. Принцеса по онова време, Елизабет спестява купоните си за дрехи, за да закупи достатъчно материал, за да направи сватбената си рокля.

Междувременно рибата и чипсът остават популярно ястие.

Поддържане на риба и чипс

Правителството гарантира непрекъснато снабдяване с риба и картофи през Първата и Втората световна война.

И това е важно, тъй като веригата за доставки на храната, особено рибата, е силно нарушена. Много риболовни кораби са реквизирани от Кралския флот, а тези, които все още се използват, стават обект на атаки от немски подводни лодки. Така цената на рибата се повишава значително, но правителството успява да поддържа стабилно предлагане.

Твърди се, че качеството на ястието страда, тъй като на британците им липсва прилична мазнина за пържене.

Но все пак рибата с чипс остава приятно ястие. И не само това – то спасява животи в бойните зони. Известно е, че британските войски използват името на популярното ястие, за да идентифицират приятелски войски: едните изкрещяват „Риба!“, а другите отговарят „Чипс!“

По време на Първата световна война се подозира, че с това са се хранили британските войски в окопите и е било ключовата храна срещу глада.