shareit

През 1983 г. СССР и САЩ се подготвят за последната ядрена война в историята на човечеството – здравият разум побеждава

До този момент, всеки един човек, без значение от неговия социален статус или престиж, може да се смята за щастливец. Не казваме, че животът е прекрасен за всички, ала имайки предвид всички тежки периоди, през които човечеството преминава, днешният ден спокойно може да се смята за награда. След като Робърт Опенхаймер никога няма да си прости, че е работил върху създаването на атомната бомба, тайните му се озовават при СССР, а след това и в Китай. Днес атомните сили по света изобщо не могат да се смятат за малко, но по-големият проблем е, че в миналото сме наблюдавали редица стратегически грешки.

На първо място може да си спомним за Кубинската криза, в която Кремъл се опитва да достави ядрено оръжие на Куба. Никой не обръща внимание на факта, че НАТО поставя такова в Турция – това е история, за която не се говори много. След това ще открием, че СССР създава своята станция „Дъга“, която трябва да засече изстрелването на балистична ракета от САЩ в посока СССР.

Разбира се, като всяка друга позната руска техника от Студената война, изключваме хладилниците Мраз, които са склонни по-скоро да ръждясат, отколкото да спрат своята работа, станцията дефектира. В този момент само един човек – лейтенант-полковник Станислав Петров. Той трябва веднага да задейства командването и да съобщи, че ядрена ракета е изстреляна към СССР.

Вместо да направи това, Станислав просто отказва да го регистрира като случай и след време се оказва, че такава ракета просто не съществува. Дефектната система е изиграла една от най-лошите шеги на света, но е имало един разумен човек в залата, който да откаже. Самият Петров никога не получава някаква награда, защото началниците трябва да признаят, че са сгрешили. И това не е случаят, който искаме да разкажем. Нека обърнем внимание на Ейбъл Арчър 83. В него се разглежда стратегията на ядреният арсенал на САЩ и НАТО през Студената война. При всяка игра на война – популярно е още като военно учение – именно тук се споделя план за поразяването на вражески цели с ядрено оръжие.

Шахматно разпределение за поразяване на цели в една кървава война, която и до днес никой не иска да вижда. Въпреки това в нощта на 9-ти ноември 1983 г. няма учение, а реално обявяване на бойна готовност. До този момент нивата на напрежение между двете велики сили се е повишала в степен, която всеки момент ще ескалира. По това време Юри Андропов – съветски лидер вече е превел ядрените сили на СССР в пълна бойна готовност и стои с пръст на бутона за изстрелване. Краят на света е много по-близо, отколкото във всяко едно друго време. В края на Втората Световна война само САЩ разполага с ядрено оръжие и точно по тази причина може да диктува правилата на световната карта.

През 1949 г. тайната достига до СССР и с това балансът на силите се изравнява, но вече се тече като баланс на терор. През 50-те години и двете страни се стремят да построят колкото се може по-голям арсенал, а стремежът е да има колкото се може повече бомби. През 1962 г. следва охлаждане на страстите, когато светът е на прага на още една катастрофа. През 1975 г. се отбелязва и още едно затопляне на отношенията, особено след като Аполо и Съюз правят среща в космоса и различни упражнения в името на общото благо. По същото време има и период на подозрение.

Всяка страна си мисли, че другата е готова да забие ножът в гърба, а мирът е утопия, която може да се постигне едва след заличаването на противника. И така на сцената през 1981 г. излиза Роналд Рейган. Американският президент не се притеснява да изразява своята позиция срещу СССР. Неговата версия е, че през последните години най-големият враг на САЩ е използвал времето да се преструва на приятел, за да се въоръжава отново и отново. В много от речите си ще нарича СССР – зла империя. Рейгън не приключва само с това. По време на неговото управление говори за създаването на щит, който да предпазва американците от ракетни удари.

В архивите това предложение фигурира като „Star Wars“ инициативата. Другото име на Студената война е – взаимна гаранция за унищожение или Mutual Assured Destruction (MAD). До днес е известно, че когато една страна удари с ядрено оръжие, другата ще отвърне, а това няма да доведе до нищо повече от самоубийство. Рейгън знае, че ако може да предпази страната от такава атака, то автоматично има и повод да нападне първи. В началото на 80-те години Кремъл знае, че изостава икономически и още по-лошо – технологично. Благодарение на агресивния език на Рейгън ще се роди и внушението, че най-вероятно САЩ разполага със система, която да неутрализира атомните бомби на СССР.

Параноята не е приятел на никого, особено по време на една тиха и свирепа война. Именно през 1983 г. нивото на търпение ще премине всички граници. По това време НАТО продължава да изпълнява своите дежурни учения и протоколи за изстрелването на ядрено оръжие. Всяко годишно учение е различно, но темата продължава да бъде една и съща – атака срещу Източна Европа и СССР. По сценарий НАТО губи всякакви дипломатически отношения и е на прага на поражение от представителите на Варшавския договор.

Руските танкове са преминали в настъпление в Западна Европа и продължават напред. Самото учение изисква от НАТО да получи разрешение от западните лидери да изстреля ядрено оръжие. Обикновено политици от Лондон и Вашингтон трябва да бъдат налични по време на учение. Така протича учението, но никога не се изстрелват ракети, а просто се преминава през процедурата, следвайки всички стъпки.

Доклад на КГБ от 1981 г.

През 1983 г. има толкова напрежение, че на финала няма никаква нужда от питане на президенти или министър-председатели. Какви са събитията, които водят до толкова крайното решение? Нека започне със свалянето на корейски пътнически самолет KAL 007 от съветски изтребител на 1 септември, който се отклонява от курса с около 560 километра и навлиза в пространството на по-чувствителната военна зона. Рейгън не може да приеме факта, че това е решението на проблема, особено след като на този полет има около 269 души. Следващата му реч ще бъде много остра, а СССР ще стане „Терористична нация“, която не се интересува от стойността на човешкия живот.

По това време Вашингтон започва да става свидетел на речи, които целят евентуален отговор с насилие към Съветския съюз. Именно в такива моменти интерпретацията на подобни сигнали може и води до възможно най-грешните решения. Колкото и съвършена да е една ядрена система, тя винаги ще бъде ръководена от човешкия фактор. Това е комбинация от политически и военни решения, които трябва да оценяват ситуацията и да изберат дали да натиснат бутона или не. Колкото и добра да е системата за прекратяване на изстрелването, зад нея също стои човек. И за да стане още по-плачевно отношението, аудиторията бързо открива и следващият голям проблем – няма никаква легитимна комуникация между двете страни.

Изтокът няма никаква представа какво е отношението на запада, следователно всяко едно действие се разглежда като агресивно – същото важи и за обратната страна. Единственият източник на информация остава разузнаването, чиято функция е с картинки да обясни мисленето на противника. ЦРУ и КГБ не само се провалят в тази задача, но също така помагат за влошаването на отношенията. Същото важи днес и за лидерите на Северна Корея или Иран.

Добрата новина е, че САЩ и СССР винаги са спазвали джентълменското споразумение да водят войни, но не и да се конфронтират директно. Все пак цяла Африка се превръща в тестова площадка. Така наречената прокси война прераства в цяла серия от войни. В моментите, когато едната страна се намеси във война, както е например случая на САЩ във Виетнам и Корея, СССР се стреми да не бъде танцов партньор в бойните движения. Същото се повтаря и години по-късно в Афганистан – американските стингъри жилят въздушните сили на Съветския съюз, но САЩ не е на бойното поле. За съжаление дори и при воденето на война със стандартния арсенал, крайният резултат ще доведе до използването на ядрени бойни глави.

Експертите ще забележат през годините, че когато едната страна вземе технологичен превес, то другата веднага ще прибегне до единствената алтернатива – ядрено оръжие. И статистиката го доказва. След като Рейгън говори за ядрена защита и чадър срещу СССР, Юри Андропов веднага се включва в играта. Като директор на КГБ, той предлага да се направи план за внезапен удар срещу СССР с кодово име „Раян“.

За периода от 1981-1983 г. ще открием, че информация за американския потенциал започва да се изпраща до Кремъл. Агенти от цял свят работят за предоставянето на данни и изготвянето на план, който официално да неутрализира противника. Следят се бойните единици, следи се и активността на американския арсенал. Продължаваме историята със септември 1983 г.

По това време американски бомбардировачи и руски изтребители играят една много смъртоносна игра на котка и мишка. Американците форсират двигателите си, насочват се директно към съветското въздушно пространство, а след това рязко променят курса си, когато дойде време за нова локация. Това забавление се нарича тестване на радара и реакцията на съветските пилоти. Забавлението за едни ще е кошмар за други. След навлизането на корейския Боинг 747 е очаквана и реакцията.

Поради липсата на комуникация и факта, че КГБ продължава да тръби как САЩ е готова да нанесе удар, пилотите правят най-голямата си грешка. На 9 ноември и двете страни имат официални планове за ограничен първи удар с ядрено оръжие. Маркирани са различни бази за неутрализация. След базите започва да се говори за градове и както се случва в шаха, една фигура ще вземе друга, докато накрая няма пълна победа. Дървената фигура няма никаква стойност, на градовете имат, придружени с хората в тях. На 10 ноември започват да се наблюдават сигнали за стартирането на подобна война. Гаранцията за взаимно самоунищожение продължава да се повишава.

По това време страните превеждат своя арсенал в бойна готовност, но още по-лошото е, че от американска страна има достатъчно генерали, които твърдят, че могат да изпратят СССР обратно в каменната ера. Суровата истина е, че нито една от двете страни не може да достигне до такъв успех. Ситуацията на нерви продължава и до декември, когато най-накрая някой осъзнава, че при евентуална употреба, радиацията ще се постарае никога повече да няма капитализъм, комунизъм, социализъм, фашизъм и изобщо човек, който да проповядва някаква идеология. Освен разпределяне на ядрените удари, някои генерали, слава богу и от двете страни, решават да проверят и какъв ще е ефекта от радиацията.

Няма нито един учен, който да даде положителен резултат за оцеляване на населението, без значение кое ще е то. Уверението за края на света се случва и в двата лагера, като на финала се стига до голямото заключение, че може би е по-добре да се показват зъби, но да няма хапане. Няколко години по-късно СССР ще разбере от първо лице защо не трябва да се злоупотребява с атомна енергия, като този инцидент ще носи името „Чернобил“.

 
 
Коментарите са изключени за През 1983 г. СССР и САЩ се подготвят за последната ядрена война в историята на човечеството – здравият разум побеждава

Повече информация Виж всички