Операция Плуто: Газ до дупка, дупка за газ
Преди 77 години стартира операция „Овърлорд“, с която започват и боевете в Нормандия. Тази операция е толкова важна и толкова монументална, че всички, участващи в нейното планиране, знаят, че ще трябва да мислят нестандартно. Както ще покаже историята, съюзниците стават особено добри в това, най-вече по отношение на нашествието в Нормандия.
Пристанището „Мълбери B“ през септември 1944 година
Временните сглобяеми пристанища Мълбери, цяла призрачна армия с радиоконтрол на въздушния трафик и надуваеми танкове, камиони и самолети, „играчките“ на генерал Пърси Хобарт, танковете и други бронирани превозни средства, предназначени да разчистват минни полета и други германски препятствия, американски плаващи танкове DD, и много други… всички те са проектирани с единствената цел да заобикалят препятствия, както естествени, така и създадени от човека.
Четири години Първа световна война и пет години Втора световна война научaват всички страни за абсолютната необходимост от големи и непрекъснати доставки на гориво. Англичаните изпращат по-голямата част от собствената си армия в Близкия изток през 1940 г., за да защитят спасителната линия на Суецкия канал и нефтените находища в региона. Хитлер разделя силите си в Южна Русия през лятото на 43 г., за да завземе петролните находища на съветите в Кавказ. Много американски животи са загубени при бомбардировките на германските петролни находища в Плоещ в Румъния през лятото на 1943 г.
Нефтът е от решаващо значение.
Цитат, приписван на Наполеон, гласи, че „Една армия върви по корем“. През 20 век армията върви по своите доставки на нефт и бензин. Планиращите операция “ Овърлорд“ знаеха, че трябва да доставят нефт и бензин до плажната зона възможно най-бързо..
Част от решението е операция Плуто. PLUTO е кодово наименование/акроним за „подводен тръбопровод за транспорт на нефт“ (Pipeline Underwater Transportation of Oil).
Идеята е на Артър Хартли, главен инженер на Англо-иранската петролна компания, който работи рамо до рамо с адмирал Луис Маунтбатън, докато той е председател на същата компания, както и началник комбинирани операции.
Командването е загрижено, че в границите на Ламанша германските U и E-лодки, както и Луфтвафе, ще атакуват успешно бавно движещи се танкери. Освен това разпределението на корабоплаването, особено на танкерите, е основна грижа: повечето от тях са необходими в Тихия океан, където полагането на тръбопровод е невъзможно.
Два вида тръбопроводи са планирани за използване в Плуто: тип HAIS (за Hartley, Anglo-Iranian, Siemens, компанията, чийто телеграфен тръбопровод е модифициран за Плуто), и тип HAMEL (комбинация от имената на двамата главни инженери, Hammick и Ellis).
HAIS е гъвкав, което е необходимо, особено в началото и края на тръбопровода, но съдържа олово – много олово, което е изключително скъпо и необходимо за други места. HAMEL е по-лек и изработен от стомана и други по-евтини материали.
Полагане на част от тръбите по проекта
За полагане и пренасяне на тръбата по дъното на Ламанша е разработена системата CONUNdrum – гигантски цилиндър с диаметър над 9 метра и тегло 250 тона, върху който тръбата беше навита. Барабаните са изтеглени в морето, изтегляйки те от своя страна тръбопровода зад тях – един гигантски CONUNdrum може да понесе изумителните 150 километра тръбопровод!
Но нефтът и бензинът не текат просто от единия край на тръбопровода до другия. Мощни помпи са използвани по крайбрежието на Англия, за да доставят горивата до континента. Планирането за локализиране на помпите и тръбопровода и прикриването им на видни места – като салон за сладолед или хотел, например – е история само по себе си.
Бензиностанция от операция Плуто, замаскирана тогава като магазин за сладолед. Днес е голф игрище.
За съжаление на плановиците на Плуто, комбинацията от разпределение на ресурси, време, пари и развитие означава, че тръбопроводите няма да бъдат на място до след десанта в Нормандия. А целта му е да се снабди плажа с петролни продукти непосредствено след инвазията; в тези условия Плуто е провал.
Дори след полагането му само малка част от петрола, необходим на съюзниците в Европа, достига до плажовете в деня на нападението. От юни до октомври 1944 г., когато е най-необходим, Плуто доставя само 0,16% от цялото гориво, използвано от съюзниците в Нормандия. Останалите идват с кораб през Мълбери – заплахата от германския флот и Луфтвафе така и не се осъществява.
По-късно обаче други тръбопроводи, които използват същата технология, са положени от Обединеното кралство до Шербур (операция BAMBI) и Булонски (операция DUMBO). В крайна сметка, докато съюзниците напредват през Франция, DUMBO се превръща в основната петролна артерия от Англия.
След войната икономистът Д. Й. Пейтън-Смит проучва тръбопроводите и стигна до този извод: „Плуто не допринася нищо за доставките на съюзниците в момент, който би бил най-ценен… DUMBO е по-ценен, но по време, когато успехът е по-малко важен.“
До края на войната тръбопроводите и технологиите зад Плуто доставят близо 144 милиона американски галона гориво в Европа.
