Наистина ли копчетата на униформите провалят Наполеон в Русия

Октомври 1812 г. става важен повратен момент в нахлуването на Наполеон в Русия. Въпреки че французите наскоро бяха заявили победа в битката при Малоярославец, изтощената армия сега е в отстъпление. От силата на Наполеон от над половин милион, само 10 000 успяват да се измъкнат от Русия живи.

Оттогава историците са объркани от този военен гаф, но през последните години беше представена нова теория, която може поне отчасти да обясни катастрофата. Нека да я разгледаме и какво имат да кажат експертите за ситуацията.

Теорията за Наполеон и копчетата

Според тази теория една от причините Наполеон да има проблеми с войската си е копчетата на униформите на неговите войници. По това време французите често са използвали калаени копчета върху униформите си, но тогава те не са знаели, че калаят може да се предлага в много различни алотропи, някои от които не могат да се справят добре с изключително ниски температури.

Алотропите няколко прости вещества, с различни свойства и строеж, на един химичен елементи. Например диамантите, въглищата и графитът са алотропи на въглерода – всеки от тях е съставен от въглеродни атоми, но при всеки самите атоми са подредени различно, създавайки материали с различни свойства.

По същия начин калаят има редица алотропи и това би могло да бъде голям проблем за войските на Наполеон. Двата му основни са алфа-калай и бета-калай. Алфа-калаят е крехък, прахообразен, матово-сив материал, който не е особено полезен за нищо.

Междувременно бета-калаят е ярък сребрист метален материал, който е ковък и може лесно да се оформя. Въпреки това, ако бета-калайът е изложен на температури под 13°C за по-продължителен период от време, той се разгражда до алфа-калай и буквално се превръща в прах. Това явление е известно като „калаена чума“.

Французите са използвали бета-калай, тъй като той може да бъде изкован лесно във форма по желание и така да се произведат спретнати, лъскави копчета за униформите, но вероятно не са знаели, че той може и спонтанно да се трансформира в алфа-калай при ниски температури. При нормални обстоятелства едни такива калаени копчета биха служили добре, но когато са изложен на изключително студената руска зима (която достигна до -40°C) за дълги периоди от време, калаената чума може да е повредил метала.

И след като калаените копчета се превърнат в прах, френските войски не биха могли да запазят палтата си закопчани и следователно самите те също биха били уязвими от бруталните температури през зимата.

Армията на Наполеон също е ударена и опустошена от болести, глад, дезертьорство и смърт по време на тяхното оттегляне, така че не е като неподходящите метал да е единствено виновен.

Но дали това е достоверна теория или просто удобен мит?

Въпреки че това обстоятелство може да е било значителен фактор за отстъплението на Наполеон, мнозина определят идеята за легенда. Има няколко проблема с привидно логичното деградиране на копчетата. Първо, много армии по това време използват копчета от кост или дърво, тъй като са много по-евтини. Въпреки че армията на Наполеон със сигурност е използвала отчасти калай, малко вероятно е той да е често срещан.

Следващият проблем е свързан със самата калаена чума. Тя засяга най-много чистия калай и може да бъде избегната чрез смесването му с други елементи като олово. Калаят, използван от Франция, би бил доста нечист, така че неволно за французите би бил по-устойчив на студ.

Лабораторните тестове разкриват, че чистият калай трябва да бъде изложен на ниски температури в продължение на около 18 месеца, за да се увреди значително от чумата, което е повече от два пъти по-дълго от периода на инвазията. Въпреки че все пак температурите, които войските срещат в Русия, са много, много по-ниски, което би ускорило щетите по метала…

И накрая, в разказите на войниците, участвали в събитията, не се споменават такива шокиращи проблеми с техните униформи…

Засега учените все още не знаят каква роля са изиграли калаените копчета в загубите на Наполеон в Русия.