Момичетата с поничките от Първата световна война
Въпреки че поничката е основна храна в кухнята на много различни култури, тя е от особено значение за американците. Историята на американската любов към понички започва преди над сто години в селските райони на Франция – през Първата световна война (28 юли 1914 г. – 11 ноември 1918 г.)
Войната започва поради конфликт между Австро-Унгария и Кралство Сърбия. Поради дипломатически връзки и с двете държави, всички големи сили в Европа влизат във война в рамките на седмици. А скоро конфликтът се разпространява и по целия свят. Макар и кратка война, разрушението и насилието, които произтичат от нея, засягат цяло поколение мъже, което става известно като Изгубеното поколение. В резултат на войната са убити над 16 милиона души, като количеството невинни жертви е още по-високо. Насилието се изостря от използването на технологично напреднали оръжия, като танкове и иприт, и тактика на окопната война.
На Европа ще са необходими много години, за да се възстанови от опустошението, довело до много политически промени и национални революции.
Армията на спасението и момичета с поничките
Но тяхната мисия, като Божия армия, е да донесат спасение на бедните и гладните, като задоволяват техните физически и духовни нужди. Така че не е изненада, когато съоснователят на армията, Еванджелин Бут, изпраща свой представител в Европа.
Тя иска да знае как Армията на спасението може да помогне на войските в чужбина. Когато подполковник Уилям С. Баркър пристигна във Франция, той докладва, че много от войските, които очаквали да бъдат изпратени на фронтовите линии, всъщност чакат заповеди и са заети с ръчен труд.
Моралът на сили е паднал. Той казва в последното си съобщение „ИЗПРАТЕТЕ НИ НЯКОЛКО ЛАСИТА“. Така Бут урежда група от 11 доброволки да отидат да обслужват американските войници във Франция. Когато пристигат, те създават сервизни центрове и общежития в близост до военните лагери и постепенно стават източник на утеха през тези сиви от войната времена. Скоро шатри на Армията на спасението изникват навсякъде, където има разположени американските войски. Твърди се, че някои дори са поставени на фронтовите линии, излагайки доброволците на опасност от снаряди и дори токсичен газ. В един студен ден през октомври 1917 г. две от тези доброволки – Хелън Първиънс и Маргарет Шелдън – претърсват шкафовете си за нещо, което да повдигне настроението на войничетата. Вали без да спира вече от 36 дни, което покрива тях и войниците с одеяло на депресия.
Момчетата се нуждаят от добрата стара домашна кухня. Повечето им запаси обаче са изчерпани и е трудно да се набавят на местно ниво. Само с брашно, захар, свинска мас, бакпулвер, канела и консервирано мляко Първиънс и Шелдън се замислят дълбоко какво могат да направят. Едни палачинки трябва да бъдат топли и да се ядат със сироп, който те нямат.
Може би понички?
Без никакви съдове за готвене, жените правят поничките на ръка, а стара бутилка вино им служи като точилка. Те нарязват тестото на дълги ленти и ги усукват на ролки. Първиънс разпалва огъня, коленичила пред печката на дърва, докато Шелдън пържи поничките по седем наведнъж.
Скоро миризмата на прясно приготвено тестено щастие се разпространи в съседните лагери. До края на деня те са сервирали 150 понички. А на следващия ден правят два пъти повече. След известно време и с импровизирани прибори, двете дами, заедно с други момичета по фронтовите линии, лесно успяват да направят 2500 до 9000 понички на ден.
Войниците се развеселяват, когато „Момичетата с поничките“ пристигат в лагерите им. Поничката се превръща в символ на комфорт за хиляди американски войници в чужбина, оставайки в съзвучие с мисията на Армията на спасението.
Национален ден на поничките
През 1938 г., по време на Голямата депресия, Армията на спасението отбелязва първия Национален ден на поничките в Чикаго.
Те искат да отдадат чест на Момичетата с поничките и да съберат дарения като така повишат осведомеността за своите социални програми, докато САЩ са изправени пред трудни времена в икономическо отношение. И до днес тази традиция продължава. Щатите посвещават цял ден на пържения десерт по много повече причини, отколкото само вкуса – и в памет на службата на американските войници през някои изключително трудни периоди.
