Малкият териер Смоуки, който се би във Втората световна война
Кучетата са част от войната още от началото на историята. Хората обаче обикновено си представят немска овчарка или някаква друга надеждна и преди всичко едра порода куче – а най-вероятно не 1,8-килограмов женски йоркширски териер.
Териерът Смоуки наистина доказва обаче, че размерът не е всичко и че дори и най-малките същества могат да бъдат изключително смели. Тя е открита за първи път в изоставен окоп през февруари 1944 г., в джунгла в Нова Гвинея. Скоро след това е закупена от ефрейтор Бил Уин на цена от 2 австралийски долара.
Уин се привърза много към Смоуки и й позволява да спи в палатката му и споделя храната си с нея. Тъй като официално тя не е „военно куче“, Смоуки не може да получава лекарства от ветеринаря, нито балансирана диета, подходяща за климата в джунглата.
PBY Catalina във водата
Въпреки това кучето никога не се разболява, нито пък остава недохранено. Скоро Смоуки се превръща в незаменима част от 5-та ескадрила на ВВС и 26-та ескадрила Фото Рекон и изпълнява до 12 въздушни и морски спасителни и разузнавателни мисии. По време на полетите тя обикновено обикаля фюзелажа на летящата лодка PBY Catalina, под краката на артилеристите на покрива.
Смоуки участва в 12 бойни мисии и получава осем бойни звезди. Тя също така преживява над 150 японски бомбардировки и дори тайфун, който опустошава крайбрежието на Окинава.
Ставайки все по-популярна сред войските, Смоки се научава да прави многобройни номера и дори скача с парашут от 9 метра височина, от дърво. Забавлението, което мъничкото куче дава на войниците, е безценно, тъй като те винаги имат отчаяна нужда да разсеят ума си от ужасите на войната.
През 1944 г. тя е обявена за талисман на войските в югозападната част на Тихия океан от списание Yank Down Under, и всичко това благодарение на желанието й да научи различни трикове и да участва в сценки, често изпълняващи за ранени войници. Собственикът й Бил Уин казва, че тя спасява живота му, докато са на транспортен кораб, когато го е предупреждава за входящи снаряди. За съжаление, останалите осем мъже, които стоят до Уин, нямат такъв късмет, тъй като са умират при взривовете, докато собственикът на Смоуки успя да се измъкне точно навреме.
Може би най-значимото й постижение е провеждането на телеграфна жица през 21-метрова тръба с диаметър 200 мм, докато е под тежка бомбардировка. Тя е достатъчно малка, за да се побере през тръбата, и усилията й се оказват решаващи за победата в кампанията в Лусон през 1944 г. във Филипините.
Самият Уин описва подробно мисията на Смоуки в телевизионно интервю за NBC след войната:
Завързах връв (завързана за жицата) за каишката на Смоуки и хукнах към другия край на водопровода… Тя направи няколко крачки и след това хукна назад. „Хайде, Смоуки“ – казах рязко и тя се затича отново. Когато беше на около 3 метра, жицата се закачи и тя погледна през рамо все едно искаше да каже „Какво ме задържи отзад?“ Жицата обаче се разхлаби от някакъв камък, на който се беше замотала, и тя отново се затича. Започна да се вдига прах от мятането на лапите й, докато тичаше през мръсотията и пръстта и вече не я виждах. Повиках я и се молих, без да знам със сигурност дали идва или не. Най-накрая, на около 7 метра разстояние, видях две малки кехлибарени очички и чух слаб звук на скимтене… на 5 метра разстояние, тя започна отново да тича. Бяхме толкова щастливи от успеха на Смоуки, че я галехме и й се радвахме цели 5 минути.
Нейният акт на смелост довежда до облекчаване на 250 наземни екипажа от рискуването на живота им, тъй като работата, която тя свършва за броени минути, иначе щеше да отнеме три дни копаене при ежедневни атаки на вражески бомбардировки. Бързото разрешаване на неизправността на телеграфната жица също така поддържа 40 бойци и разузнавателни самолети в експлоатация в решаващ момент.
След войната Смоуки става пионер в кучетерапията в различни ветеранни болници и прави кариера в Холивуд и телевизията, представяйки сценичните си умения.
През 1957 г., след дълъг и изпълнен с преживявания живот, йоркширският териер Смоки умира. Почти 50 години по-късно през 2005 г. споменът за нея е отново жив и в нейна чест е издигнат паметник, изобразяващ я седнала във войнишка каска. Текстът отдолу е:
„Смоуки, Йорки Дудъл Данди* и кучетата от всички войни.“
*
