Когато Русия и Абхазия прегазваха Грузия, украинските доброволци отговориха на потърсената помощ
В една война няма победители. Всички страни са обречени да изгубят, но по различно време. През 1992 г. погледите на света са насочени към Абхазия. Именно там се описват първите сблъсъци и напрежение, като от едната страна застават грузинците, а от другата страна се изправят етнически кавказци, както и самите абхазци. В последствие различните сепаратисти получават дори подкрепа от Руската федерация. Причината за конфликта е дадена само една година по-рано, когато грузинския президент Звиад Гамсакхурдия поема контрола на страната, след като е извършен успешен преврат.
По време на самия конфликт и малко след него се доказва извършването на етническо прочистване, необходима е една година на ОН да потвърди и да докаже редица нарушавания на човешките права. Жертвите са около 5000 грузинеца и около 4000 абхазци. По това време около 250 000 грузинци се смятат за изчезнали или изгубени. От една страна това е война, която носи много тежки последствия за Грузия, а от друга ще е смятана за тържествена и дори патриотична война за Абхазия.
Грузия започва да изисква независимост още през 80-те години на миналия век, много преди СССР да започне да се разклаща. През 1989 г. националисти на Абхаз изискват подписването на декларация, с която официално заявяват, че са успели да напуснат съюза. Към това изискват и възможност да се разделят от Грузия и техният спомагателен съюз. Освен това има декларация, която позволява на грузинското правителство да промени университета Сукхуми и да го зачисли към университета в Тбилиси.
Етническите грузински студенти започват протести, докато правителство бърза да ги забрани. Преди изобщо да се стигне до изразяване на мнение, техните абхазки колеги също ги посрещат и започват размирици, които водят до насилие. Грузинското анти-съветско движение остава много разгневено от факта, че до този момент двете общества са живеели добре, а сега се достига до напрежение. Те протестират в Тбилиси.
Съветските войници влизат и на 9 април се стига до първите кръвопролития. Още през юли 1989 г. се стига и до първите въоръжени сблъсъци, които водят до още повече жертви. По това време абхазци забелязват, че се въвежда нова грузинска доминация, която няма как да се отрази положително. Дори съдът на СССР ще заяви, че Грузия няма право да определя статуса на университета, да определя неговите изпити.
Въвежда се нова дата за прием – 15 юли. Вместо студенти, които искат да открият знание, по улиците тръгват различни военни фракции и резултат е 18 убити и повече от 448 ранени – 302 от тях са грузинци. Като отговор, войници са пуснати по улиците с една задача – да потушат бунта. През 1990 г. нито една от двете страни не се чувства толкова силна и няма възможност да събере своя армия. Отношенията са изключително драматични и по-често се води сражение, наричано – войната на законите. До 1992 г. агресията се повишава, но СССР вече не се вълнува какво ще се случи – той също очаква своите последни дни. Нуждата от независимост достига критични нива, когато абхазките сепаратисти нападат парламента в Сукхуми.
Веднага след това се обявява и първата независимост на регион, макар и международно никой да не ги разпознава. На 14 август 1992 г. грузинската полиция и гвардията са изпратени да възстановят контрола в Абхазия. Войниците са лица, които са пуснати от затвора с най-различни присъди и са изпратени да решат проблема. Битките започват същия ден и на 18 август 1992 г. сепаратисткото правителство бяга до Гудаута. Грузинските сили успяват да вземат по-сериозни точки от Абхазия и да запазят предимството. На 22 август планинските жители на Кавказ пускат свой собствен декрет, с който заявяват, че събират доброволци за прогонването на грузинците.
Само 3 дни по-късно грузинския капитан ще посочи, че няма да се взимат военнопленници. Нито един от мирните жители на Абхазия няма да пострада, както и че всички са готови за преговори. В региона живеят около 100 000 грузинци и армията заплашва, че ако нещо се случи с тях, можем да бъдем сигурни, че останалите 97 хиляди етнически абхазци ще изчезнат – каквото и да означава това. Георги Каркашвили дори ще заплаши, че ако не се стигне до мир, тази територия ще остане без наследници завинаги. Мир няма и двете страни започват етническо прочистване и отново само мирните плащат цената за лудостта на всички останали. Грузинската армия успява да превземе почти цялата територия на Абхазия, но сепаратистите запазват някои точки в различни региони.
На 3 септември дори се договаря спиране на огъня в Москва. Грузинците трябва да се оттеглят от територията. Местните цивилни грузински семейства остават без никаква защита, но се смята, че няма да се наложи употребата на такава. Абхазците изиграват своята последна карта и веднага започват нападения. Те се извършват предимно от чеченци и казаци, които са призовани от въпросните планински хора на Кавказ – нова военна организация. Включват се абхазки военни, използващи танкове и гранатомети, за да продължат да заличават хора – срещу мирно население са изпратени дори изтребители и хеликоптери. За кратко време малката армия, оставена в Гагра, успява да спре сепаратистите, но след това е принудена да напусне позицията, да се прегрупира и да започне нови военни действия.
Много от грузинците са принудени да бягат на север към руските граници с надеждата, че там ще намерят защита. Абхазците не прощават на никого и успяват да впрегнат цялата си фантазия, като погребват дори живи хора. Чеченците нареждат пленени войници, водят ги на стадиона и ги разстрелват публично. Някои от войниците са обезглавени, като след това дори играят футбол с главите на жертвите. Владимир Путин дори ще говори за това зверство през 2001 г., посочвайки как грузинците не са успели да се организират в битката срещу чеченските сепаратисти и наемници, които са изпратени в региона. Дори ще има наглостта да ги попита дали са забравили как главите им са били футболни топки, но това е друга тема. Абхазките сили получават помощ от руските военни в региона, които сега вече контролират Гагра Гудаута и Ткварчели. Наближават все по-близо дори Сукхуми.
През декември абхазките военни ще започнат да обстрелват Сукхуми. Дори и след опитите за преговори, сепаратистите имат за цел да завладеят града и след това да подчинят цяла Грузия. На 10 февруари 1993 г. се назначава Гурам Габискира за кмет на застрашения град. Грузия обявява Русия за агресор и иска оттеглянето на всички руски сили от територията на Абхазия. На 16 март 1993 г. между 6 и 9 часа сутринта, сепаратистите нападат грузинския град и започват масово унищожение, като изобщо не се интересуват кой е цивилен и кой е военен. Използвани са руски самолети Су-25, които ръсят бомби през следващите два дена. Руски командоси също помагат в битката и успяват да причинят още повече щети. На 14 май е подписано прекратяване на огъня, а на 2 юли пристига руски боен кораб с още около 600 войника, които се разполагат до село Тамиши.
Там продължават сраженията с грузински войници. Именно тази битка е една от най-кървавите и Въпреки големите трудности, грузинските войници успяват да превземат обратно своите позиции. В последствие обаче губят редица други села. Битките продължават до 27 юли, когато отново има спогодба за прекратяване на огъня до 16 септември. В последния ден прелитат руски изтребители и хвърлят вакумни бомби над грузински квартали в крада.
Руски сили продължават да се струпват около града. След още една тежка битка, Сукхуми окончателно рухва на 27 септември. След това започва едно от най-големите и известни кланета на грузинци, които не успяват да се евакуират на време. Абхазките сепаратисти успяват да дадат воля на най-различни чувства и по този начин да извършат убийства на жени, деца и възрастни хора. Много са били измъчвани, обезглавявани и дори палени живи. Абхазците не са сами, руски и чеченски войници продължават етническото прочистване. Един оцелял разказва следното:
„Когато абхазците влязоха у дома ми, веднага заловиха мен и 7-годишния ми син. Заведоха ни на двора, сложиха ни на колене и след това застреляха детето ми пред моите собствени очи. След това ме влачиха за косата и ме заведоха до кладенец. В него имаше няколко млади момчета, две баби, съблечени голи и хвърлени във водата. Абхазците ги замеряха с мъртви тела. На финалът един от тях се отегчи и хвърли граната в кладенеца. Накараха ме отново да коленича близо до друга купчина безжизнени тела. Един от преминаващите войници успя да извади окото на един от мъртвите с нож. След това започна да го търка по устните ми и по лицето ми. Не можах да издържа много и след това припаднах.“
След този случай, няма грузинец, който да не се опитва да напусне региона. Някои успяват да избягат по вода или по въздух, но в последствие мнозина са принудени да се движат пеша и да се молят да не срещнат абхазци. Някои от оцелелите, вярвайки, че са в безопасност, попадат на криминални групи, които бързат да оберат бежанците. В резултат на тази война, повече от 250 000 души успяват да напуснат своите домове.
През цялото време Руската федерация заявява, че е неутрална, но това по никакъв начин не означава, че не е предоставя оръжие на двете страни. Освен това руски военни тренират абхазците и им предоставят безплатно пари и оръжие. Доказва се, че няколко пъти именно руски военни помагат за нарушаването на примирието. Руски самолети бомбардират села с грузински заселници и за първи път ще има обвинение относно самия конфликт.
В един момент грузинците започват да свалят дори хуманитарните помощи, които Русия уж прекарва. Грузинците получават помощ единствено от Украинската Национална Асамблея – общият им брой е около 8000 хиляди души, но в него присъстват ветерани от Виетнам, ветерани от Афганистан и опитни бойци от други конфликти. Организацията се ражда на 3/4 ноември 1990 г. и се разпада през 2014 г.
Georgia’s former defense minister Irakliy Okruashvili has arrived in Ukraine with his squad to join the International Legion.
— Illia Ponomarenko 🇺🇦 (@IAPonomarenko) March 8, 2022
Note this very interesting container this gentleman is holding. pic.twitter.com/c8ZVuPeFrw
Въпросните са изпратени като доброволци в посочения конфликт и застават на страната грузинците. Няколко пъти успяват да спрат потенциален десант близо до Сукхуми, като потапят руски военни лодки. В същото сражение умират около 7 души, докато други 30 получават орден за храброст. Украинските военни се включват в няколко сражения през юни и юли, като последно защитават Самтредиа на 17 октомври 1993 г. Интересен факт е, че след края на тази война, бившия военен министър на Грузия – Иракли Окруашвили кандидатства в международния легион на Украйна. Неговите мотиви са, че Грузия не забравя помощта, която е била оказана преди години.
