Как Наполеон обедини цяла империя
Италианската кампания на Наполеон Бонапарт през 1796-7 г. спомага за прекратяването на Френските революционни войни за Франция, но е значително по-успешна по отношение на това, което прави за самия Наполеон. Тя го изтъква над връстниците му и го показва като опортюнист, готов да използва победата за своя собствена политическа изгода. Основните му оръжия в това отношение бяха ловко и внимателно използване на пропагандата, докато посредничеше за мир в своя полза.
През март 1796 г. Наполеон застава начело на италианската армия. По пътя за Ница той сменя фамилията си по чисто политически цели – Германия трябваше да бъде във фокуса на Франция, а не Италия. Назначението му като лидер на армия може да е било, за да го предпази от неприятности, но тази работа не е особено лесна за него. Той сега ръководи гладна и обезверена маса от 40 000 войници, но в състава й има и много опитни бойци, които се нуждаят от мел ръководител и адекватно подсигуряване с провизии.
Наполеон осигурява тези неща, както още и това, което ще трансформира армията по-късно в кариерата му. Въпреки че притежава склонност да преувеличава, най-вече с цел да се самоизтъква, той също така успява и да предостави необходимото.
Първото предизвикателство на новaта му позиция изисква работа с две враждебни сили – едната австрийска, а другата от Пиемонт (италиански регион). Единственото предимство, което има, е, че тези сили са враждебни и една към друга. Ако решат да обединят сили, той бързо ще бъде победен, но Наполеон първо атакува Пиемонт набързо и ги отстранява изцяло от всеобщия конфликт, като ги принуждава да се оттеглят и след това да подпишат Договора от Кераско.
След това той се обръща и към австрийците. След тяхното отстъпление по-малко от месец по-късно, Наполеон вече контролира Ломбардия, а в рамките на първата седмица на май Наполеон преследва австрийска армия през река По и ги побеждава в битката при Лоди, щурмувайки добре защитен плацдарм без страх. След това завзема и Милано, където установи републиканско правителство.
Моралът на армията на този етап е висок, но никой не е по-уверен от самия Наполеон, който вижда Лоди като отправна точка за по-големи действия в бъдеще. Той възнамерява да се хвърли в Мантуя, подготвяйки се за обсада, но очакваното германско нашествие дори не е започнало, когато е принуден да се въздържи. Вместо това той чрез сплашване, изнудване и други начини събира пари от останалата част на Италия, добавяйки 60 милиона франка в брой, кюлчета и скъпоценности към френската каса.
Следващото предизвикателство на Наполеон идва от Дагоберт Зигмунд фон Вурмсер, който разполага 18 000 души подчинен и сам води още 24 000. Той атакува през септември, но е обграден и победен, след което събира силите си със защитниците на Мантуя.
Австрийците правят последен опит да спасят Мантуя през 1797 г., но той завършва в битката при Риволи с категорична победа за армията на Наполеон. Австрийските сили са намалени наполовина и те се оттеглят в Тирол. До февруари 1797 г. Вурмсер и Мантуя вече се предават.
Сега Наполеон вече е завладял Северна Италия и папата трябва да му плаща – или да приеме последствията. Недоволен от това, че ерцхерцог Чарлз позволява на победените му врагове да се оттеглят и да оближат раните си, Наполеон отвежда своята 40-хилядна армия в Австрия, за да се изправи срещу него.
Но моралът на Чарлз е нисък и Наполеон знае, че вероятно може да преговаря за някакви приятни за него условия – и ги предлага, когато стига на 100 километра от Виена. Изпитвайки проблеми у дома във Франция, с изтощени мъже и потенциален италиански бунт, той решава, че този вариант може да е най-добър от боя. В Италия пък той завзема Република Генуа и части от Венеция.
Дългият успех на Наполеон слага край на войната в Европа и затвърждава репутацията му на превъзходен генерал на Франция, привидно способен да направи и невъзможното. Неговите движения и дейности довеждат до реална промяна, пренаписване на териториалните граници и обогатяване на Франция достатъчно, за да помогне за поддържането на правителството, тъй като то губи както фискален, така и политически контрол. В крайна сметка Наполеон намира отговор и за двете.
