Много малко са тези, които успяват да избягат от Аушвиц. Болшинството от опиталите се често са залавяни и подлагани на ужасни – и често фатални – наказания. Едно от най-успешните бягства обаче се случва на 20 юни 1942 г., когато четирима полски затворници минават през предните порти, без нито един изстрел.
Кои са тези хора?
Кажимеж Пеховски (на основната снимка) е скаут от Втората полска република. След срива на полската съпротива в резултат на германската инвазия, той е арестуван в родния си град Тчев и принуден да работи в група, разчистваща отломки по железопътния мост над река Висла.
В крайна сметка Пеховски напуска Полша и се опитва да избяга във Франция, но за съжаление е заловен, докато преминава в Унгария, и така започва пътуването му през системата от затвори на Третия райх. Той е изпратен в затвора на Гестапо в Балигрод, след което лежи в Санок и Краков. Преди да бъде изпратен в Аушвиц на 20 юни 1940 г., той е затворен и във Вишниц.
Не се знае много за тримата съучастници на Пеховски преди тяхното лишаване от свобода. Йосиф Лемпарт е свещеник от Вадовице, докато Евгениуш Бендера работи като автомонтьор в Чортков. Станислав Густав Ястер е ветеран от германската инвазия в Полша и докато е в Аушвиц, служи като член на тайно съпротивително движение в лагера (ZOW).
Ястер
Бягството
Бягството е планирано, след като става ясно, че Бендера ще бъде екзекутиран. Той иска да гарантира, че планът ще бъде успешен, но също така е наясно с германската концепция за „колективна отговорност“, при която и други ще бъдат обвинени в подпомагане на бягството му. След като той и Пеховски са сигурни, че никой друг не може да бъде замесен, те, заедно с Лемпарт и Яастер, се подготвят за голямото събитие.
На 20 юни 1942 г. то започва. Тъй като владее най-добре немския език, Пеховски е ръководител. За да стигнат до склада, където възнамеряват да откраднат униформи на СС, те вземат количка и се маскират като работна група – Rollwagen Kommando – която обикновено се състои от 4 до 12 затворници, които теглят товарна количка.
След като заобикалят охраната, те преминават към втората половина на задачата. Пеховски, Ястер и Лемпарт влизат в склада през бункер за въглища, който първият от тях предварително беше нагласил, за да гарантира, че няма да се самозаключи, и нахлуват в стаята с униформите и оръжията. След като обличат маскировките си, те взимат и 8 гранати и 4 картечници.
Steyr 220
Докато това се случва, Бендера краде Steyr 220, който всъщност принадлежи на СС-хауптщурмфюрер Пол Кройцман (някои източници казват, че автомобилът е на Рудолф Хьос). Той знае точно кое превозно средство да открадне, тъй като по-рано му е позволено да кара колите из лагера, тъй като е бил механик. След това взема останалите, облича и той униформа и потегля към предната порта.
Когато се приближават до главната порта, носеща фразата Arbeit Macht Frei, страхът ги обхваща. Тя не се отваря и колата трябва да спре. Пазачът вижда отличителните знаци и ранг на униформата на Пеховски, който след това му извика да отвори портата. И веднъж отворена, те потеглят без да поглеждат назад.
Свобода
Докато четиримата успяват да се спасят от Аушвиц, семействата им не са такива късметлии. За отмъщение родителите на Пеховски и Ястер са затворени в лагера, както и майката на Лемпарт, където и загиват. След разследване е наказан и охраната на колите, Курт Пачала. Въз основа на косвени доказателства той е измъчван и изпратен в килията в блок 11, където умира от глад и жажда.
Наред с репресиите срещу членовете на семейството на групата, твърди се, че бягството води до прилаане на татуировки върху затворници в лагера.
* * *
Пеховски си пробива път към Украйна, но поради антиполските настроения не успява да намери убежище. Използвайки фалшиво име и фалшиви документи, той се връща в Тчев, където намира работа като селскостопански работник и в крайна сметка се свързва с Армия Крайова (нелегална военна организация в окупирана Полша). След войната той е заклеймен от комунистическия режим на страната, че е член на Армията и е осъден на 10 години затвор, от които излежава 7.
След като Полша преминава през своя демократичен преход, той е номиниран за Орден на Белия орел от Мачей Плажински, но отказва отличието с думите: „Не смятам, че някой ми дължи тази чест.“
Бендера се завръща в Пшедбуж, където живее със съпругата си до развода им, след което се мести във Варшава. При бягството Лемпарт е оставен в манастир в Стари Сонч, на 155 км от Аушвиц, където остава, докато не напусне свещеничеството.
Ястер докладва на командването на Армия Крайова, че се е измъкнал от Аушвиц и се сражава с една от нейните части за специални операции като участва и в ангажименти на други части.
На 12 юли 1943 г. Ястер е арестуван от Гестапо във Варшава. Обстоятелствата около смъртта му се обсъждат все още, но се смята, че той умира в ареста някъде между юли и септември същата година.